Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Не заради глобалното затопляне обаче — каза Евънс на Сара с отвратено сумтене. — Глобалното затопляне не може да е отговорно за това. О, не.

— Всъщност наистина не е отговорно — каза Кенър. — Причината е в местните условия.

Евънс въздъхна.

— Защо ли не съм изненадан?

— Няма нищо нередно в идеята за местни условия, Питър — каза Кенър. — Това е континент . Би било изненадващо, ако си нямаше свои отличителни климатични модели, независими от глобалните тенденции, съществуващи или не.

— Съвсем вярно — каза Болдън. — Тук определено има местни модели. Като китабатичните ветрове например.

— Като какво?

— Китабатичните ветрове. Това са гравитационни ветрове. Може да сте забелязали, че тук е доста по-ветровито, отколкото във вътрешността. Вътрешността на континента е сравнително тиха.

— Какво е гравитационен вятър? — попита Евънс.

— На практика Антарктика е един голям леден купол — подхвана Болдън. — Вътрешността е по-нависоко от крайбрежието. И е по-студена. Студеният въздух се придвижва надолу и постепенно набира скорост. Понякога достига до осемдесет — сто и двайсет километра в час при брега. Днес обаче не е много силен.

— За наш късмет — каза Евънс.

И тогава Болдън каза:

— Вижте там, право напред. Изследователският лагер на професор Брюстър.

Нямаше много за гледане — две оранжеви палатки с куполообразна форма, една малка и една голяма, плющящи на вятъра. Голямата като че ли беше за оборудването — ръбове на контейнери издуваха на места платнището й. От другата страна на лагера се виждаха означени с оранжеви флагчета устройства, прикрепени в леда на стотина метра разстояние едно от друго в линия, която се губеше в далечината.

— Ще спрем тук — каза Болдън. — Доктор Брюстър, изглежда, не е в лагера. Шейната му я няма.

— Само ще огледам — каза Кенър.

Изключиха двигателите и излязоха от шейните. На Евънс му беше студено и в кабината, но леденият въздух навън буквално му спря дъха. Закашля се от усилието да диша. Кенър, изглежда, не срещаше такива затруднения — тръгна право към голямата палатка и изчезна вътре.

Болдън посочи редицата флагчета.

— Виждате ли следите от шейната му, успоредно на сензорните устройства? Сигурно е отишъл да провери замерванията. Разположил ги е на повече от сто и петдесет километра на запад.

— Сто и петдесет километра? — възкликна Сара.

— Да. Разположил е GPS-радио устройства по цялата тази дължина. Те предават информация и той следи как се придвижват заедно с леда.

— Но едва ли се касае за голямо придвижване…

— За период от няколко дни — да. Но тези устройства ще останат на местата си година и повече. И ще предават данните чрез радиосигнали до Уедел.

— Доктор Брюстър ще остане толкова дълго?

— О, не, той ще се прибере, сигурен съм. Твърде скъпо е да остане тук. Стипендията му покрива само двайсет и един дни първоначален престой и след това по една седмица на всеки няколко месеца за мониториране на резултатите. Но ние ще му препращаме данните. Даже тия дни ги качихме в интернет — ще ги получава, без значение къде се намира.

— Значи сте му направили уеб страница с ограничен достъп?

— Именно.

Евънс затупа с крака на студа.

— Е, няма ли да се връща тоя Брюстър?

— Трябва да се върне. Но кога, не мога да кажа.

Кенър извика откъм палатката:

— Евънс!

— Май иска да ида при него.

Евънс тръгна към палатката, а Болдън каза на Сара:

— Идете и вие с него, ако искате. — И посочи на юг, където се събираха тъмни облаци. — По-добре да не се мотаем тук прекалено дълго. Май се задава буря. Чака ни два часа път обратно и никак няма да е забавно, ако бурята ни настигне. Видимостта пада до три метра и по-малко. Ще трябва да останем тук, докато не отмине. Което може да отнеме два-три дни.

— Ще им кажа — отвърна тя.

Евънс отметна платнището. Вътрешността грееше в оранжево от материята на палатката. Пълно беше с останки от дървени сандъци, разбити и наредени на купчини по земята. Върху тях имаше десетки кутии от твърд картон, всичките с еднакви надписи — логото на Мичиганския университет, а отдолу надпис в зелено:

Мичигански университет

Катедра „Екологични науки“

Съдържание: изследователски материали

Изключително чувствителни

ТРЕТИРАЙ ВНИМАТЕЛНО

Тази страна нагоре

— Изглежда нормално — каза Евънс. — Сигурен ли се, че този човек наистина не е изследовател?