Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Казваш, че този учен е от Мичиган? — попита Сара.

— Не е — каза Кенър. — Току-що говорихме с университета. При тях наистина работи човек на име Джеймс Брюстър. Геофизик в Мичиганския университет, само че в момента е в Ан Арбър и чака жена му да роди.

— Тогава кой е този тук?

— Никой не знае.

— А оборудването, което са разтоварили от кораба? — попита Евънс.

— И за това никой нищо не знае. Било е транспортирано с хеликоптер на терена, както си е било в оригиналните контейнери. Този човек е там от една седмица, заедно с двама така наречени дипломанти. Каквото и да прави, явно работи в широк периметър, защото често мести лагера си. Никой не знае точно къде се намира в момента. — Кенър сниши глас. — Един от дипломантите се е върнал тук вчера, за да обработи компютърно някакви данни. Ние обаче няма да го използваме да ни заведе при шефа си, по очевидни причини. Ще използваме услугите на един от постоянно пребиваващите служители тук, Джими Болдън. Той си разбира от работата. Времето е прекалено неспокойно за хеликоптери, така че ще пътуваме с шейни. До лагера има седемнайсет мили. С шейните би трябвало да стигнем за два часа. Външната температура е типична за пролетта в Антарктика — минус трийсет градуса по Целзий. Така че — облечете се. Някакви въпроси?

Евънс си погледна часовника.

— Няма ли да се стъмни скоро?

— С настъпването на пролетта денят тук значително се удължава. Когато стигнем там, още ще е светло. Единственият ни проблем е тук — каза Кенър и посочи на картата. — Ще трябва да пресечем насечената зона.

— Насечената зона? — каза Джими Болдън, докато вървяха към транспортния заслон. — Не е кой знае какво. Просто трябва да внимавате, това е.

— Но какво представлява? — попита Сара.

— Това е участък, където ледът е подложен на страничен опън, нещо подобно на ситуацията в Калифорния. Но вместо да причинява земетресения, насича терена с цепнатини. Много и дълбоки.

— И ще трябва да го пресечем това нещо?

— Не е проблем — каза Болдън. — Преди две години построиха път, който пресича безопасно зоната. Запълниха всички цепнатини.

Влязоха в заслона от гофрирана стоманена ламарина и Евънс видя редица тромави возила с червени кабинки и тракторни вериги.

— Това са шейните — каза Болдън. — Ти и Сара ще се качите в едната, доктор Кенър в другата, а аз ще ви водя в третата.

— Защо всички не са качим в една?

— Стандартна предпазна мярка. За по-малка тежест. Нали не искате шейната ви да пропадне в някоя цепнатина?

— Нали каза, че цепнатини са запълнени?

— Запълнени са. Но пътят е върху ледено поле, а ледът се движи с по пет сантиметра на ден. Което означава, че и пътят се движи. Не се притеснявайте, той е ясно обозначен с флагчета. — Болдън се покатери на дебелата верига. — Елате да ви покажа как се управлява шейната. В общи линии като обикновена кола — педалът е тук, това е ръчната спирачка, съединителят, воланът. Парното се включва оттук — той показа едно копче — и гледайте да не го изключвате. Така температурата в кабинката ще е около десет градуса над нулата. Този голям оранжев фар на таблото е транспондерът. Включва се с този бутон. Автоматично се включва и когато шейната се наклони с повече от трийсет градуса спрямо хоризонтала.

— Искаш да кажеш, ако паднем в цепнатина — уточни Сара.

— Повярвайте ми — няма такава опасност. Просто ви показвам кое как работи. Транспондерът предава код, който е уникален за всяка шейна, така че да дойдем и да ви намерим. Ако по някаква причина се наложи да ви спасяваме, трябва да знаете, че средното време за спасяване е два часа. Храната ви е тук, водата тук. Имате достатъчно за десет дни. Аптечката е тук, включително морфин и антибиотици. Пожарогасителят е тук. Експедиционната екипировка е в тази кутия — котки, въжета и така нататък. Спалните чували са тук, заедно с минигрейки. Ще ви спасят от измръзване в продължение на седмица, ако се мушнете вътре. Това е, кажи-речи. Имаме връзка по радиото. Говорителят е в кабината. Микрофонът е над предното стъкло. Активира се гласово — нужно е само да кажете нещо. Разбрахте ли?

— Разбрахме — каза Сара и се вмъкна в кабинката.

— Ами да тръгваме тогава. Професоре, да питате нещо?

— Не, всичко ми е ясно — каза Кенър и се качи в съседната шейна.

— Добре — каза Болдън. — Само помнете, че температурата навън е трийсет под нулата. Ръцете и лицето ви да са покрити. Откритата кожа измръзва за по-малко от минута. Пет минути и може да си изгубите част от анатомията. Не искаме да си идете вкъщи с по-малко пръсти от онези, с които сте дошли. Или без носове.