Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Тези проучвания сигурно са финансирани от въгледобивната промишленост.

— Сигурно — съгласи се Кенър. — И това навярно обяснява нещата. Но пък всеки е платен от някого. На теб кой ти плаща заплатата?

— Адвокатската фирма, за която работя.

— А на нея кой й плаща?

— Клиентите. Имаме няколкостотин клиенти.

— И ти работиш за всички тях?

— Лично аз ли? Не.

— В действителност по-голямата част от работата ти е за клиенти, свързани с природозащитни каузи — уточни Кенър. — Така ли е?

— В голяма степен. Да.

— Ще бъде ли вярно, ако кажем, че заплатата ти се плаща от клиенти с интереси в опазването на околната среда?

— Би могло да се каже.

— Просто питам, Питър. Ще бъде ли вярно да се каже, че природозащитници ти плащат заплатата?

— Да.

— Добре. Тогава ще бъде ли вярно да се каже, че твоето мнение по различни въпроси е продиктувано от работата ти за природозащитници?

— Не, разбира се…

— Искаш да кажеш, че не си платен лакей на природозащитното движение?

— Не. Работата е там, че…

— Искаш да кажеш, че не вървиш по гайдата на природозащитниците? Че не повтаряш като папагал лозунгите на една огромна машина за набиране на средства и медиен натиск — една мултимилиардна пълноправна индустрия — със собствени частни интереси, които не винаги съвпадат с интересите на обществото?

— Дявол го взел…

— Това вбесява ли те? — попита Кенър.

— Дяволски си прав, че ме вбесява!

— Добре — каза Кенър. — Сега вече знаеш как се чувстват учените, когато обективността им се поставя под съмнение чрез гнусни намеци като онези, които ти направи преди малко. Със Санжонг ти предоставихме подбрана, проверена на високо научно ниво интерпретация на данните. Направена от няколко групи учени от няколко различни страни. А твоята реакция беше първо да я пренебрегнеш, а след това да я нападнеш по принцип. Ти не коментира данните. Не изтъкна контрааргументи. Просто я окаля с намеци.

— О, майната ти — каза Евънс. — Мислиш си, че имаш отговор за всичко. Но работата е там, че никой не е съгласен с теб. Никой на света не вярва, че Антарктика става по-студена.

— Тези учени вярват — каза Кенър. — Те са публикували данните.

Евънс вдигна ръце.

— Да вървят по дяволите. Не искам да говоря повече за това.

Тръгна към предната част на самолета и седна там, скръсти ръце и впери поглед през прозореца.

Кенър се обърна към Санжонг и Сара.

— Някой иска ли кафе?

Сара наблюдаваше Кенър и Евънс с известно неудобство. Макар през последните две години да беше работила за Мортън, тя съвсем не споделяше страстта на работодателя си към природозащитните каузи. През цялото това време бе поддържала бурна, вълнуваща връзка с един красив млад актьор. Времето им заедно представляваше безкрайни серии от страстни вечери и нощи, гневни скандали, затръшнати врати, сълзливи одобрявания, ревност и изневери — и всичко това я бе ангажирало повече, отколкото беше склонна да признае. Истината беше, че НФПР и другите екологични интереси на Мортън я занимаваха само доколкото го изискваше пряката й работа. Поне докато кучият му син — актьорът — не се появи на страниците на „Пийпъл“ с млада актриса от телевизионния сериал, в който участваше и той, и Сара не реши окончателно, че това е краят, изтри онзи глупак от указателя на мобилния си телефон и се хвърли с главата надолу в работата си.

Но иначе и тя споделяше същата обща идея за състоянието на света като Евънс. Може би Евънс беше по-агресивен в отстояването на възгледите си и по-склонен да се доверява на общоприетото мнение, но в основни линии тя беше съгласна с него. А ето че Кенър хвърляше съмнение след съмнение върху всичко това.

И сега можеше само да се пита дали Кенър наистина е прав за всичко, което твърди. И да се чуди как двамата с Мортън се бяха сприятелили.

— Говорили ли сте за всичко това с Джордж? — попита тя.

— През последните седмици от живота му — да.

— И той спореше ли с теб като Евънс?

— Не. — Кенър поклати глава. — Защото вече знаеше.

— Какво знаеше?

Прекъсна ги гласът на пилота по интеркома:

— Добри новини. Облаците над Уедел се разкараха и след десет минути кацаме. За онези от вас, които никога не са кацали на лед, коланите се стягат ниско, а оборудването трябва да е добре прикрепено. Няма майтап.

Самолетът се сниши в бавен обиколен заход. Сара погледна през прозореца към неравната шир от бял, покрит със сняг лед. В далечината се виждаха редици сгради в ярки цветове — червено, синьо, зелено — построени на една канара, надвиснала над бурния сив океан.