Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Стана и тръгна към задната част.

— По-добре хапни — каза Сара. — Кацаме след час.

Слязоха на пистата на Марсо дел Мар. Трепереха от студения вятър, който духаше откъм океана. Земята беше ниска и равна, зелена, блатиста и студена. В далечината се виждаха назъбените, покрити със сняг върхове на планинската верига Ел Фогара в южната част на Чили.

— Мислех, че е лято — каза Евънс.

— Лято е — каза Кенър. — Или поне късна пролет.

Летището се състоеше от малък дървен терминал и редица хангари от гофрирана ламарина. Имаше още седем-осем самолета, всичките витлови, с по четири двигателя. Някои имаха плазове, прибрани над колесниците.

— Точно навреме — каза Кенър и посочи към хълмовете зад летището. Един ландроувър подскачаше към тях. — Да вървим.

Вътре в малкия терминал, кажи-речи една-единствена голяма стая с избелели и петносани диаграми по стените, се екипираха с парки, ботуши и други неща, докарани с ландроувъра. Парките до една бяха яркочервени или оранжеви.

— Опитах се да налучкам размерите ви — каза Кенър. — Да не забравите наполеонките и термопотниците.

Евънс погледна Сара. Тя седеше на пода и обуваше дебели чорапи и тежки ботуши. После, без да се притеснява, остана по сутиен и навлече потника от мека вълна. Движенията й бяха бързи, делови. Не погледна към никого от мъжете.

Санжонг разглеждаше диаграмите на стената — една от тях, изглежда, привлече вниманието му. Евънс отиде при него.

— Какво е това?

— Запис от метеорологичната станция в Пунта Аренас, близо е. Това е най-близкият до Антарктика голям град на света. — Той почука с пръст по диаграмата и се засмя. — Ето го твоето глобално затопляне.

Евънс заразглежда намръщено диаграмата.

— Побързайте, народе — каза Кенър и си погледна часовника. — Самолетът излита след десет минути.

— Къде точно отиваме? — попита Евънс.

— В базата, която е най-близо до планина Терор. Станция Уедел. Стопанисват я новозеландци.

— И какво има там?

— Не много, приятел — каза шофьорът на ландроувъра и се засмя. — Но каквото е времето напоследък, ще имате късмет, ако изобщо стигнете дотам.

Евънс зяпаше през тесния прозорец на херкулеса. Вибрацията на витлата му действаше приспивно, но гледката отдолу не му даваше да заспи — километър след километър сив лед, тук-там нашарен с гъста мъгла и стърчащи черни скали. Едноцветен, лишен от слънце свят. Огромен.

— Огромен — каза Кенър като ехо на собствените му мисли. — Хората нямат представа колко голяма е Антарктика, защото на повечето карти присъства като тясно поле в долния край. В действителност Антарктика е съществен елемент от земната повърхност и изключително значим фактор за климата ни. Тя е голяма, един и половина пъти колкото Европа или Съединените щати, и на нея се падат деветдесет процента от леда на планетата.

— Деветдесет процента? — възкликна Сара. — Искаш да кажеш, че на останалата част от света се падат само десет?

— Всъщност, като се има предвид, че четири процента са в Гренландия, всички останали ледници на света — Килиманджаро, Алпите, Хималаите, Швеция, Норвегия, Канада, Сибир — ледът на всички тях съставлява само шест процента от леда в планетарен мащаб. Почти всичката замръзнала вода на нашата планета е в Антарктика. На много места ледът е дебел до осем-девет километра.

— Нищо чудно, че се вдига толкова шум около топенето на тукашните ледове — каза Евънс.

Кенър не каза нищо. Санжонг клатеше глава.

— Стига бе, момчета — каза Евънс. — Антарктика определено се топи.

— Всъщност няма такова нещо — каза Санжонг. — Мога да те насоча към различни източници на информация по въпроса, ако искаш.

— Докато ти спеше, със Санжонг си говорихме как най-добре да ти изясним положението, предвид колко зле си информиран — намеси се Кенър.

— Зле информиран? — повтори невярващо Евънс.

— Не знам как иначе би могло да се нарече — каза Кенър. — Може и да си искрен в загрижеността си за опазването на околната среда, Питър, но истината е, че просто не знаеш за какво говориш.

— Вижте какво — възкликна той. Едва сдържаше гнева си. — Антарктика се топи, това всички го знаят.

— Мислиш, че като повтаряш нещо, то ще стане истина? Данните сочат, че само една сравнително малка част, наречена Антарктически полуостров, се топи и губи огромни парчета лед във вид на айсберги. Именно това се появява в новините и по вестниците година след година. Но като цяло континентът става по-студен, а ледът — по-дебел.