Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Господи — възкликна Евънс. — А аз през цялото време си мислех, че Джордж има притеснения за делото Вануту.

— Не — каза Кенър. — Делото е загубена кауза. Крайно невероятно е да се стигне до процес.

— Но Болдър каза, че когато получат необходимите данни за морското равнище…

— Болдър вече разполага с тези данни. От месеци.

— Какво?!

— Данните не показват покачване на морското равнище в южната част на Тихия океан през последните трийсет години.

— Какво?!

Кенър се обърна към Сара.

— Той винаги ли е така?

Стюардесата сервира сребърни прибори и ленени салфетки.

— Има спагети с пилешко, аспержи и сушени домати. И зелена салата за след това. Ще искате ли вино?

— Бяло — каза Евънс.

— Има „Пулини-Монтраше“. Не съм сигурна за годината, мисля, че беше деветдесет и осма. Господин Мортън обикновено държеше от тази реколта на борда.

— Просто ми дайте цялата бутилка — опита се да се пошегува Евънс. Кенър го беше изнервил. Преди професорът беше превъзбуден до крайност. Сега обаче, в самолета, беше самото спокойствие. Неумолим. Държеше се като човек, който съобщава очевидни истини, макар че на Питър нищо от казаното не му изглеждаше очевидно. — Съвсем се обърках — каза накрая Евънс. — Ако онова, което казвате, е вярно…

Кенър само бавно кимна.

Евънс си помисли: „Оставя ме сам да стигна до извода“. Обърна се към Сара.

— И ти ли знаеше за всички тези неща?

— Не — отвърна Сара. — Но усещах, че нещо не е наред. Джордж беше много разстроен през последните две седмици.

— И мислиш, че затова наговори онези неща на конференцията и после се самоуби?

— Искаше да изложи НФПР — каза Кенър. — Искаше да насочи вниманието на медиите към дейността на организацията. Защото искаше да спре онова, което се готви.

Виното пристигна в кристални чаши. Евънс изгълта своето, подаде чашата си за още и попита:

— И какво се готви?

— Според този списък акциите ще са четири — каза Кенър. — На четири различни места. Приблизително през един ден.

— Какви акции?

Кенър поклати глава.

— Разполагаме с три добри подсказки.

Санжонг опипа салфетката си и каза удивено:

— Това е истински лен. И истински кристал.

— Хубаво, а? — подметна Евънс и отново пресуши чашата си.

— Какви са подсказките? — попита Сара.

— Първата е фактът, че времето не е определено точно. Обикновено се смята, че една терористична акция е прецизно планирана, до минутата. А тези не са.

— Може би групата не е толкова добре организирана.

— Не мисля, че това обяснява нещо. Втората подсказка я получихме тази вечер и е много важна — продължи Кенър. — Както видяхте, в списъка има няколко редуващи се местоположения за тези акции. Човек отново би си помислил, че една терористична групировка ще избере едно място и ще се придържа към него. Но не и тази групировка.

— И защо?

— Предполагам, че е свързано с вида на планираните акции. Навярно има някаква несигурност в самата природа на акцията или в условията, необходими за осъществяването й.

— Доста неясно.

— Повече е, отколкото знаехме преди дванайсет часа.

— А третата подсказка? — попита Евънс и даде знак на стюардесата да му напълни чашата.

— С нея разполагаме от доста време. Определени правителствени агенции наблюдават продажбите на високи технологии с ограничен достъп, които биха могли да послужат за терористични цели. Например следят всичко, което може да се използва за конструиране на ядрени оръжия — центрофуги, определени метали и така нататък. Следят продажбите на всички конвенционални експлозиви от последно поколение. Следят и някои критични биотехнологии. Следят и техниката, която може да се използва за намеса в комуникационните мрежи — такава, която генерира електромагнитни импулси например или високоинтензивни радиочестоти.

— И?

— Правят го чрез мрежови, разпознаващи модели компютри, които търсят повтарящи се модели в огромни маси данни — в този случай най-вече сред хиляди фактури за покупко-продажба. Преди осем месеца компютрите засекли смътен модел, който сочел към общ произход на иначе пръснати из целия свят продажби на определен вид полева и електронна техника.

— И го е разбрал компютърът?

— Компютърът не ти казва тези неща. Той просто докладва за открит модел, по който след това работят агенти на място.

— И?

— Моделът беше потвърден. ПОФ са купували сложни високотехнологични устройства във Ванкувър, Лондон, Осака, Хелзинки и Сеул.