Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Нищо чудно, че толкова искаха да си го върнат.

— Знаете какво е?

— Няма съмнение какво е — каза Кенър и подаде листчето на Санжонг. — Това е списък с географски местоположения.

— Местоположения? Къде?

— Това ще трябва да го изчислим — каза Санжонг. — Закодирани са по УТМ, което може да означава, че списъкът е бил предназначен за пилоти. — Забеляза, че го гледат тъпо, и обясни:

— Светът е сфера, а картите са плоски. Следователно всички карти са проекция на сфера върху плоска повърхност. Една такава проекция е Универсалната трансверсна меракторна решетка, която разделя глобуса на решетки от по шест градуса. Първоначално са я използвали военните, но понякога я използват и пилотите.

— Значи тези числа са дължини и ширини, но в по-различна форма? — попита Евънс.

— Правилно. Военна форма. — Кенър прокара пръст по листчето. — Като че ли имаме редуващи се групи от четири местоположения. Но първото и последното са еднакви във всички групи. По някаква причина… — Той се намръщи и впери поглед в празното пространство.

— Това лошо ли е? — попита Сара.

— Не съм сигурен — каза Кенър. — Но може и да е, да. — Погледна към Санжонг.

Санжонг кимна сериозно.

— Какъв ден сме днес?

— Вторник.

— Тогава… нямаме много време.

— Сара, ще ни трябва самолетът на Джордж — каза Кенър. — Колко пилоти има?

— Обикновено двама.

— Ще ни трябват най-малко четирима. Кога можеш да ни ги осигуриш?

— Не знам. За къде ще пътувате?

— За Чили.

— За Чили!? И кога искате да тръгнете?

— Възможно най-скоро. Не по-късно от полунощ.

— Ще ми трябва известно време да го уредя…

— Тогава започни веднага — каза Кенър. — Няма време, Сара. Никакво време.

Сара излезе и Евънс се обърна към Кенър.

— Добре. Предавам се. Какво толкова има в Чили?

— Подходящо летище, предполагам. И подходящо ракетно гориво. — Кенър щракна с пръсти. — Знаеш ли, че си прав, Питър? Сара — извика той към съседната стая, — какъв е самолетът?

— Г–5! — извика тя.

Кенър се обърна към Санжонг Тапа, който беше извадил малък джобен компютър и тракаше по клавиатурата му с един пръст.

— Имаш ли връзка с Акамаи?

— Да.

— Прав ли бях?

— Дотук проверих само първите координати — каза Санжонг. — Но изглежда, си познал. Трябва да идем в Чили.

— Значи Терор е Терор? — каза Кенър.

— Така мисля, да.

— Терор е Терор? — попита озадачено Евънс.

— Точно така — каза Кенър.

— Между другото, Питър има известно основание — обади се Санжонг.

— Слушайте, момчета, ще ми кажете ли въобще за какво става дума? — примоли се Евънс.

— Да — каза Кенър. — Но първо — паспортът ти в теб ли е?

— Винаги го нося.

— Браво. — Кенър се обърна към Санжонг. — Какво основание?

— Това е УТМ, професоре. Шестградусова решетка.

— Разбира се! — възкликна Кенър и отново щракна с пръсти. — Какво ми става?

— Предавам се — каза Евънс. — Какво ти става?

Но Кенър не отговори. Изглеждаше почти ненормално активен, пръстите му потрепваха нервно, когато посегна да вземе дистанционното от масичката до Питър. Огледа го внимателно, обръщайки го към светлината. Най-накрая проговори:

— Шестградусова решетка означава, че тези местоположения са с точност до хиляда метра. Приблизително половин миля. А това просто не е достатъчно точно.

— Защо? Колко точно трябва да е?

— Три метра — каза Санжонг. — Около десет фута.

— Ако приемем, че са използвали PPS — каза Кенър, все така оглеждайки дистанционното. — В този случай… А. Така си и мислех. Най-старият номер в учебниците.

Той свали целия заден капак на дистанционното и измъкна второ сгънато листче. Беше тънко, почти като цигарена хартия. Съдържаше редици числа и символи.

— Добре — каза Кенър. — Така вече по-бива.

— И това са? — попита Евънс.

— Истински координати. Най-вероятно на същите местоположения.

— А Терор е Терор? — подсети го Евънс. Започваше да се чувства като последен глупак.

— А, да — каза Кенър. — Става дума за планина Терор, Питър. Недействащ вулкан. Чувал ли си за него?

— Не.

— Е, отиваме там.

— Къде е той?

— Мислех, че вече си се досетил — каза Кенър. — В Антарктика е, Питър.

Летище „Ван Нюис“ потъна под тях. Самолетът зави на юг над плоската, осеяна с ярки светлини шир на лосанжелиския басейн. Стюардесата донесе на Евънс кафе. На малкия екран пишеше, че до целта остават 6240 мили. Време на полета — почти дванайсет часа.