Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Какво?

— Някаква будистка поговорка. Каза ми да я запомня.

— Каква поговорка?

— Не помня — каза Евънс. — Поне не дословно. Нещо като „Всичко, което е важно, е близо до мястото, където седи Буда“.

— Джордж не се интересуваше от будизъм — каза Сара. — Защо ще ти казва такова нещо?

— Всичко, което е важно, е близо до мястото, където седи Буда — повтори Евънс.

Гледаше напред, право към аудио-визуалната стая, съседна на дневната.

— Сара…

Право пред тях, под изкусно насочено осветление, имаше голяма дървена скулптура на седящия Буда. От четиринайсети век.

Евънс стана и влезе в аудио-визуалната стая. Сара го последва. Скулптурата беше висока метър и двайсет, повдигната върху пиедестал. Евънс я заобиколи и застана зад нея.

— Мислиш ли? — попита Сара.

— Възможно е.

Прокара пръсти по основата на статуята. Имаше тясна празнина там, точно под кръстосаните крака, но той не напипваше нищо. Клекна да погледне — нищо. На места дървото се беше пропукало, но и там нямаше нищо.

— Може би ако преместим основата? — предложи Евънс.

— Тя е на колелца — каза Сара.

Плъзнаха я встрани, но отдолу имаше само бял килим.

Евънс въздъхна.

— Да има други Буди из къщата? — попита той и се заоглежда.

Сара беше коленичила.

— Питър…

— Какво?

— Виж.

Той клекна до нея. Между основата на пиедестала и пода имаше приблизително двусантиметрова пролука. И точно в тази пролука се виждаше ъгълчето на плик, прикрепен към долната стена на пиедестала.

— Проклет да съм!

— Това е плик!

Тя бръкна да го извади.

— Стигаш ли го?

— Аз… май да… готово!

Беше служебен плик, запечатан и ненадписан.

— Сигурно за това е цялата работа — каза Сара развълнувано. — Питър, май го намерихме!

Лампите угаснаха и къщата потъна в мрак.

Двамата скочиха.

— Какво стана? — попита Евънс.

— Спокойно — каза Сара. — Резервният генератор ще се включи всеки момент.

— Всъщност няма — обади се глас от тъмнината.

Две мощни фенерчета светнаха право в лицата им. Евънс примижа. Сара вдигна ръка да прикрие очите си.

— Бихте ли ми дали плика? — каза гласът.

— Няма — каза Сара.

Чу се металическо изщракване, като от свален предпазител.

— Ще вземем плика — каза гласът. — По един или друг начин.

— Няма — повтори Сара.

Застанал до нея, Евънс прошепна:

— Сара…

— Млъкни, Питър. Няма да им го дам.

— Ще стреляме, ако се наложи — каза гласът.

— Сара, дай им шибания плик — каза Евънс.

— Да си го вземат — предизвикателно рече Сара.

— Сара…

— Кучка! — изкрещя гласът и се чу изстрел. Евънс попадна в хаос и мрак. Нов крясък. Едно от фенерчетата подскочи на пода, търкулна се и спря, лъчът му бе насочен към един от ъглите. В сенките Евънс видя някакъв едър мъж да напада Сара, тя извика и го изрита. Без да се замисля, Евънс се хвърли срещу нападателя и стисна ръка в кожено яке. Надушваше бирения дъх на мъжа, чуваше го как пухти. После някой друг го дръпна назад, събори го и го изрита в ребрата.

Той се изтърколи встрани, удари се в нещо, а после нов, дълбок глас каза:

— Дръпни се, веднага.

Светна фенерче и онзи, който бе изритал Евънс, се обърна към него. Евънс погледна към Сара — тя лежеше на пода. Другият мъж стана и се хвърли към фенерчето.

Чу се припукващ звук и мъжът изкрещя и падна. Лъчът на фенерчето се насочи към онзи, който допреди миг риташе Питър.

— Ти. На пода.

Мъжът моментално легна на килима.

— По очи.

Онзи се обърна.

— Така бива — каза новият глас. — Вие двамата, добре ли сте?

— Аз съм супер — каза Сара, задъхана и вперила поглед в светлината. — Кой си ти, по дяволите?

— Сара — каза гласът. — Разочарован съм, че не можеш да ме познаеш.

Точно тогава осветлението в стаята се включи.

— Джон! — възкликна Сара.

И за безкрайно удивление на Евънс, прекрачи тялото на поваления нападател и удостои с благодарна прегръдка Джон Кенър, професор по геоекологично инженерство от МТИ.

— Мисля, че заслужавам обяснение — каза Евънс. Кенър беше коленичил и слагаше белезници на двамата мъже на пода. Първият още беше в безсъзнание.

— Модулиран тазер — каза Кенър. — Изстрелва стреличка от петстотин мегахерца, която произвежда четири милисекунди токов удар, дезактивиращ церебралните функции. Просто падаш. Незабавна загуба на съзнание. Но продължава само няколко минути.

— Не — каза Евънс. — Имах предвид…