Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Нека аз се оправя с тях — каза Кенър. — По-лесно ще е, ако не ви видят. — И отново излезе. Откъм коридора се чуха тихи гласове — говореха за двамата задържани натрапници. Съвсем дружески.

— Кенър има ли нещо общо със силите за опазване на реда? — попита Евънс.

— Не точно.

— И какво означава това?

— Изглежда, просто познава много хора.

Евънс я изгледа и повтори:

— Познава много хора.

— Най-различни хора. Да. Прати Джордж да се види с някои от тях. Кенър има невероятно широк кръг от контакти. Особено в природозащитната сфера.

— С това ли се занимава Центърът за анализ на риска? С екологични рискове?

— Не съм сигурна.

— Защо е в отпуск от университета?

— Ами питай го него.

— Добре.

— Не го харесваш, нали? — попита тя.

— Ха, ще го харесвам. Самовлюбен задник.

— Самоуверен е, вярно.

— Типично за задниците.

Евънс се изправи и застана така, че да вижда какво става в коридора. Кенър говореше с полицаите, подписваше някакви документи и предаваше натрапниците. Подхвърляше си шеги с полицаите. Малко встрани стоеше чернокожият, Санжонг.

— А дребосъкът с него?

— Санжонг Тапа — каза тя. — Запознали се в Непал, Кенър бил там да катери някакъв връх. Санжонг бил местният военен офицер, прикрепен да помага на група учени, изучаващи почвената ерозия в Хималаите. Кенър го поканил в Щатите да работят заедно.

— Да бе! И алпинист на всичкото отгоре. И едва не се класирал за олимпийския ни отбор по ски. — Евънс не успя да скрие раздразнението си.

— Той е забележителен човек, Питър. Макар че не го харесваш.

Евънс се върна при дивана, седна и скръсти ръце.

— Е, за това си права. Не го харесвам.

— Имам чувството, че не си единствен — каза тя. — Списъкът на хората, които не харесват Кенър, е дълъг.

Евънс само изсумтя.

Кенър се върна с енергична походка в дневната. Пак си потриваше ръцете.

— Така — каза той. — Двамата младежи не казват друго, освен че искат да говорят с адвокат, и изглежда, си имат. Представете си само. Но след няколко часа ще знаем повече. — Обърна се към Питър. — Е, разрешихме ли загадката? За Буда?

Евънс го изгледа.

— Не.

— Наистина? Не е много трудна.

— Ами защо направо не ни я разкриете тогава? — попита Евънс.

— Протегнете ръка към страничната масичка — каза Кенър.

Евънс протегна ръка. На плота имаше пет дистанционни управления.

— Да? — каза той. — И?

— За какво са?

— Това е аудио-визуална зала все пак. Мисля, че вече го установихме.

— Да — каза Кенър. — Но за какво са?

— Очевидно — отвърна Евънс — за управление на телевизора, сателита, видеото, дивидито и така нататък.

— Кое за какво е? — попита Кенър.

Евънс погледна масичката. И внезапно схвана.

— Господи! — прошепна той. — Прав сте.

Натискаше копчетата им, едно след друго.

— Това е за телевизора… за дивидито… сателита… уредбата…

Спря. Имаше още едно. — Изглежда, че има две дистанционни за дивиди. — Второто беше късо и черно и си имаше всички нормални копчета, но беше малко по-леко от другото.

Евънс отвори отделението за батериите. Имаше само една батерия. На мястото на другата имаше плътно навито листче.

— Бинго!

И го извади.

Всичко важно не е дистанцирано от мястото, където седи Буда. Това беше казал Джордж. Което означаваше, че тази хартийка е важното нещо.

Евънс внимателно разви листчето и го заглади върху масата с ръка.

И зяпна.

На листа имаше само някакви колони от цифри и думи:

— И това ли търсят всички? — попита Евънс.

Сара разглеждаше листчето над рамото му.

— Не разбирам. Какво означава?

Евънс подаде листчето на Кенър. Той само го погледна бегло и каза: