Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Значи преди пет часа? По груби сметки?

— Да.

Хлапето изхъмка, сякаш с изненада.

Евънс погледна към камиона — вече бяха натоварили смачканите останки на ферарито. Един полицай стоеше на каросерията до него. Трима други стояха на пътя и разговаряха оживено. С тях имаше и още един човек, във фрак. Говореше с полицаите. Когато се обърна, Евънс с изненада го позна — човекът с фрака беше Джон Кенър — и попита младия полицай:

— Какво става?

— Не знам. Просто ми казаха да проверя времето на катастрофата.

После шофьорът се качи в кабината на камиона и запали двигателя. Един от полицаите извика на младока:

— Стига толкова, Еди!

— Е, това е — каза младокът на Евънс.

Евънс погледна към Сара да види дали и тя е забелязала Кенър. Беше се облегнала на лимузината и говореше по телефона. Кенър се качи в една тъмна кола — караше я непалецът, и потегли.

Ченгетата си тръгваха. Камионът зави и пое по пътя към моста.

— Май е време и ние да тръгваме — каза Хари.

Евънс се качи в лимузината. Потеглиха назад към светлините на Сан Франциско.

Самолетът на Мортън излетя за Лос Анджелис по обед. Настроението беше мрачно. Същите хора бяха на борда, плюс още неколцина, но този път седяха тихо и почти не продумваха. Вестниците с късен график бяха отпечатали историята за милионера филантроп Джордж Мортън, който, депресиран от смъртта на обичната си съпруга Дороти, произнесъл несвързана реч („Сан Франциско Кроникъл“ я наричаше „лишена от смисъл и логика“) и малко по-късно загинал при трагична автомобилна злополука, докато изпробвал новото си ферари.

В третия абзац репортерът споменаваше, че фаталните катастрофи с кола често се причинявали от нелекувана депресия и в голяма част от случаите всъщност били прикрити самоубийства. И това, според цитирания психиатър, било вероятното обяснение за смъртта на Мортън.

Десетина минути след началото на полета актьорът Тед Брадли каза:

— Мисля, че трябва да вдигнем тост в памет на Джордж и да запазим минута мълчание. — Раздадоха им чаши с шампанско.

— За Джордж Мортън — каза Тед. — Велик американец, голям приятел и незаменим поддръжник на околната среда. Ще липсва на нас и на цялата планета.

Още десетина минути знаменитостите на борда на самолета останаха сравнително мълчаливи, но разговорът постепенно набра скорост и накрая започнаха да говорят и спорят както обикновено. Евънс седеше отзад, на същото място, където беше седял и на идване. Наблюдаваше екшъна на централната маса, където Брадли в момента обясняваше, че само два процента от енергията, използвана в Щатите, идвала от екологични източници и че трябвало да се почне мащабна програма за изграждане на хиляди вятърни електроцентрали, както правели Англия и Дания. Разговорът се премести върху горивни клетки, водородни коли и слънчева енергия за бита. Някои споменаха колко много харесвали хибридните коли, които били купили за персонала си.

Евънс долови как настроението им се повишава. Въпреки загубата на Джордж Мортън все още имаше много хора като тях — известни хора, отдадени на промяната — които да поведат следващото поколение към едно по-просветено бъдеще.

Николас Дрейк се тръшна на мястото до него и се наведе през пътечката.

— Слушай. Дължа ти извинение за снощи.

— Няма нищо — каза Евънс.

— Направо не бях на себе си. И искам да знаеш, че съжалявам за начина, по който се държах. Бях разстроен и много притеснен. Знаеш, че Джордж се държеше дяволски странно през последните седмици. Говореше странно, караше се с всички. Сигурно е било началото на нервно разстройство. Но не си давах сметка. А ти?

— Не съм сигурен, че е било нервно разстройство.

— Това трябва да е — каза Дрейк. — Какво друго? За Бога, та той публично се отказа от делото на живота си, а след това се самоуби. Между другото, можеш да забравиш за всякакви документи, които е подписал вчера. Предвид обстоятелствата, той очевидно не е бил на себе си. Знам също, че и ти не би оспорил това. Вече и без това си затънал в конфликт на интереси, понеже работиш едновременно за него и за нас. Всъщност вече трябваше да се погрижиш за себе си и да прехвърлиш съставянето на всички документи на неутрален адвокат. Аз няма да те обвиня в професионална небрежност, но трябва да кажа, че преценките ти напоследък са крайно спорни.

Евънс не каза нищо. Заплахата беше повече от ясна.

— Е, аз всъщност — рече Дрейк и отпусна ръка върху коляното на Евънс — исках да ти се извиня. Знам, че си се постарал да дадеш всичко от себе си в една трудна ситуация, Питър. И… мисля, че ще се справим с това.