Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Той зави наляво, към Холмби Хилс.

Приусът също зави наляво. След него.

Евънс спря пред портала на Мортъновата къща и натисна звънеца. Охранителната камера над кутията се включи.

— Какво обичате?

— Аз съм Питър Евънс. Идвам при Сара Джоунс.

Кратка пауза, последвана от жужене. Порталът бавно се разтвори. Алеята лъкатушеше и оттук къщата не се виждаше.

Докато чакаше, Евънс погледна към пътя назад и видя синия приус да се приближава. Подмина го, без да намали, и се скри зад един завой.

Така. Може пък в крайна сметка да не го следяха.

Пое си дълбоко дъх и издиша бавно.

Порталът се отвори докрай и той потегли по алеята.

Беше почти четири. Около къщата на Мортън гъмжеше от охранители. Неколцина оглеждаха земята сред дърветата, по алеята имаше дори повече, скупчени около няколко пикапа с надписи ОХРАНИТЕЛНИ УСЛУГИ АНДЕРСЪН.

Евънс паркира до поршето на Сара, слезе от колата и тръгна към входа. Отвори му човек от охраната.

— Госпожица Джоунс е в дневната.

Евънс мина през просторното фоайе покрай витата стълба към втория етаж. Надникна в дневната, готов да види същия безпорядък като онзи в собствения си апартамент, но тук всичко си изглеждаше на мястото. Не по-различно от всеки друг път.

Дневната на Мортън съвместяваше и функцията на изложбена зала, приютила богатата му колекция от азиатски антики. Над камината имаше голям китайски параван с трептящи позлатени облаци; голяма каменна глава от района на Ангкор в Камбоджа с дебели устни и тайнствена усмивка се кипреше на пиедестал близо до дивана; до едната стена имаше японска ракла от седемнайсети век, матовата й дървена повърхност лъщеше. На задната стена висяха изключително редки двестагодишни дърворезби от Хирошиге. Дървена статуя на изправения Буда стоеше при входа към съседната стая.

В средата на дневната, сред всичките тези антики, Сара седеше прегърбена на канапето и се взираше невиждащо през прозореца. Погледна го и каза:

— Влизали са в апартамента ти, нали?

— Да. Пълен хаос.

— И тук са влизали. Сигурно нощес. От охранителната агенция се опитват да разберат как е станало, засега без успех. Виж това.

Тя стана и избута пиедестала с камбоджанската глава. Като се имаше предвид тежестта на главата, пиедесталът се премести изненадващо лесно; под него имаше вграден в пода сейф — отворен. Беше пълен с грижливо подредени кафяви папки.

— Какво е взето? — попита той.

— Доколкото мога да преценя, нищо. Изглежда, всичко си е на мястото. Само че не знам какво точно държеше Джордж в тези сейфове. Те си бяха негови. Рядко съм ги отваряла.

Отиде при японската ракла и плъзна един от централните панели, след него и фалшив заден панел, зад който имаше вграден в стената сейф. Той също беше отворен.

— В къщата има шест сейфа — каза тя. — Три тук, долу, един в кабинета на втория етаж, един в мазето и един в дрешника на спалнята му. Отворили са ги всичките.

— С взлом?

— Не. Някой е знаел комбинациите.

— Съобщи ли за това на полицията?

— Не.

— Защо?

— Първо исках да говоря с теб.

Главата й беше близо до неговата. Евънс долавяше слаба миризма на парфюм.

— Защо? — попита отново той.

— Защото — каза тя — някой е знаел комбинациите, Питър.

— Искаш да кажеш, че е вътрешен човек.

— Не виждам друга възможност.

— Кой остава в къщата нощем?

— Две домашни помощници спят във външното крило. Но снощи не са били на работа, така че не са били тук.

— И не е имало никой в къщата?

— Точно така.

— Ами алармата?

— Лично я включих, преди вчера да тръгна за Сан Франциско.

— И не се е задействала?

Тя поклати глава.

— Значи някой е знаел кода — каза Евънс. — Или е знаел как да го заобиколи. А охранителните камери?

— Има ги из цялото имение — каза тя, — вътре в къщата и извън нея. Картината се записва от устройство в мазето.

— Прегледа ли записа?

Тя кимна.

— Нищо, само статичен шум. Записът е изтрит. Хората от охранителната агенция се опитват да възстановят поне част, но… — Тя вдигна рамене. — Не вярвам да постигнат нещо.

„Доста умели ще да са били тези крадци, щом са знаели как да изтрият записите от охранителните камери“, помисли Евънс.

— Кой знае кодовете на системата и комбинациите на сейфовете?

— Доколкото ми е известно, само Джордж и аз. Но явно ги е знаел и някой друг.

— Мисля, че трябва да се обадиш в полицията.

— Те търсят нещо — каза Сара. — Нещо, което е било у Джордж. И което сега смятат, че е у един от нас двамата. Мислят, че Джордж го е дал на един от нас.