Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Ъъъ, сър — обади се друг от дизайнерите, — с цялото ми уважение, точно ли ще е да се каже, че резките климатични промени ще доведат до катастрофа? Защото разяснителните материали, които ни бяха дадени…

— Да, дявол го взел — сопна се Дрейк, — ще доведе до катастрофа. Повярвайте ми, ще доведе! Променете го!

Дизайнерите огледаха изложените на масата материали.

— Господин Дрейк, конференцията започва след четири дни.

— Мислиш, че не го знам ли? — викна Дрейк. — Мислиш, че не го знам ли, по дяволите!

— Не знам какво може да се направи за…

— Катастрофа! Махнете „Заплаха“ и сложете „Катастрофа“! Само това искам. Какво му е толкова трудното?

— Господин Дрейк, можем да променим визуалните материали и знаменцата, но с чашите за кафе няма да е толкова лесно.

— И защо?

— Защото са произведени по наша поръчка в Китай и…

— Произведени са в Китай? Страната на замърсяването? Чия е тая идиотска идея?

— Винаги сме поръчвали в Китай чашите за…

— Е, ние определено не можем да ги използваме. Това е НФПР, за Бога! Колко чаши имаме?

— Триста. За журналистите, заедно с другите материали.

— Ами намерете някакви екологично приемливи чаши — каза Дрейк. — Канада не произвежда ли чаши? Никой никога не се оплаква от Канада. Намерете канадски чаши и напишете „Катастрофа“ върху тях. Това е.

Дизайнерите се заспоглеждаха. Един каза:

— Има един доставчик на едро във Ванкувър…

— Само че техните чаши са кремави…

— Не ми пука, дори да са резедави — каза Дрейк и повиши глас още повече. — Просто го направете! А с материалите за пресата как стоят нещата?

Друг дизайнер взе един лист.

— Четирицветни, отпечатани с биоразтворими мастила върху рециклирана хартия.

Дрейк също взе един лист.

— Това е рециклирано? Изглежда дяволски добре.

— Всъщност това е от нормална хартия. — Дизайнерът изглеждаше притеснен. — Но никой няма да разбере.

— Това не съм го чул — каза Дрейк. — Важно е рециклираните материали да изглеждат добре.

— И е точно така. Не се тревожете.

— Тогава нататък. — Той се обърна към хората от връзки с обществеността. — Какво е предвидено за кампанията?

— Стандартна програма, която да привлече вниманието на широката общественост към резките климатични промени — каза шефът на отдела и се изправи. — Ще започнем със сутрешните токшоута в неделя, влизаме и в неделните подлистници на вестниците. Ще стане въпрос за началото на конференцията в сряда, гости ще бъдат основни наши поддръжници. Станфорд, Левин и други хора, които изглеждат добре по телевизията. Предвидили сме достатъчно технологично време, за да влезем във всички важни седмичници по света — „Таймс“, „Нюзуик“, „Шпигел“, „Пари Мач“, „Оджи“, „Икономист“. Като цяло, петдесет информационни списания, четени от световния елит. Искахме корици, но се съгласихме и на вътрешна страница със снимка. Все пак очакваме корица поне в двайсет.

— Добре — каза Дрейк.

— Конференцията започва в сряда. Предвидено е присъствието на харизматични природозащитници и важни политици от индустриални страни. Имаме делегати от целия свят, така че кадрите с публика ще са задоволително пъстри. В наше време индустриалните страни включват Индия, Корея и Япония, разбира се. Ще участва и китайска делегация, но без реч. Двестате поканени телевизионни журналисти ще отседнат в „Хилтън“, осигурили сме им условия за работа там, както и в конферентните зали, така че посланието ни да бъде чуто от телевизионната публика по целия свят. Поканили сме и журналисти, чиито статии ще стигнат до елита — онези влиятелни хора, които не гледат телевизия, а четат.

— Добре — каза Дрейк. Изглеждаше доволен.

— Темата на всеки ден от конференцията си има своя графична емблема, подчертаваща наводненията, пожарите, покачващото се океанско равнище, сушата, айсбергите, тайфуните, ураганите и така нататък. За всеки ден сме осигурили свеж контингент от политици от различни части на света, които ще присъстват и ще дадат интервюта — ще обясняват колко голяма е загрижеността им относно този новопоявил се проблем.

— Добре, добре.

— Политиците ще остават само за един ден — някои само за по няколко часа — и няма да имат време да присъстват на конференцията, освен колкото да се мернат за снимки сред публиката, но ние сме ги инструктирали и смятам, че ще си свършат добре работата. Така, имаме и местни ученици, от четвърти до седми клас, които ще идват всеки ден да научат по нещо за заплахата — опа, извинете, за катастрофата — която ги дебне в бъдеще, подготвили сме и образователни материали за учителите в прогимназията, така че да разговарят с учениците си за кризата, предизвикана от резките климатични промени.