Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— „Кеф си правех просто аз, никого не наранявах и прекарахме си всички като никога добре…“

— Насам — каза Евънс и се отправи към вратата.

— „Изгубих се на бойното поле…“

Най-накрая минаха през въртящата се врата и се озоваха в нощта навън. Мортън внезапно млъкна — може би студеният въздух го отрезви. Зачакаха лимузината. Сара излезе и застана до Мортън. Не каза нищо, само сложи ръка на рамото му.

После излязоха и репортерите и прожекторите блеснаха отново. Точно в този момент Дрейк изскочи през вратата с думите:

— Дявол го взел, Джордж…

Млъкна, видял камерите. Изгледа злобно Мортън, обърна се и влезе в хотела. Камерите продължиха да снимат, но тримата само си стояха пред входа и чакаха. След цяла вечност сякаш лимузината спря отпред. Хари заобиколи и отвори вратата на Джордж.

— Хайде, Джордж — каза Евънс.

— Не, не тази вечер.

— Хари чака, Джордж.

— Казах не тази вечер .

Откъм мрака долетя басово ръмжене и едно открито сребърно ферари спря до лимузината.

— Моята кола — каза Мортън и заслиза по стълбите, като леко залиташе.

— Джордж, по-добре не… — започна Сара.

Но той пак беше започнал да пее:

— „И ми рече да не карам, но прибрах се жив и здрав, значи бил съм луд съвсем, тъй ми рече и отсечееее…“

Един от репортерите промърмори:

— Определено не е наред.

Евънс тръгна след Мортън, сериозно разтревожен. Мортън даде на момчето, обслужващо паркинга, банкнота от сто долара с думите:

— Двайсетачка за теб, приятелю. — И направи безуспешен опит да отвори вратата на ферарито. — Тия скапани италиански коли. — Накрая се намести зад волана на сребристия звяр, запали двигателя и се усмихна. — Виж, това се казва мъжки звук.

Евънс се наведе с ръце на капака.

— Джордж, остави Хари да кара. Освен това с теб май трябваше да обсъдим нещо.

— Нищо подобно.

— Но аз мислех…

— Хлапе, разкарай се от пътя ми. — Камерите още ги следяха, но Мортън се премести така, че да е в сянка зад тялото на Евънс. — Знаеш ли, будистите имат една поговорка.

— Каква поговорка?

— Запомни я, хлапе. Гласи следното: „Всичко важно не е дистанцирано от мястото, където седи Буда“.

— Джордж, наистина мисля, че не трябва да караш.

— Ще запомниш ли какво ти казах току-що?

— Да.

— Мъдростта на вековете. Довиждане, хлапе.

И натисна газта. Ферарито излетя с рев от паркинга и Евънс едва успя да отскочи.

— Питър, хайде.

Евънс се обърна и видя Сара до лимузината. Хари сядаше зад волана. Евънс се намести отзад със Сара и потеглиха след Мортън.

Ферарито зави наляво в подножието на хълма и се скри зад завоя. Хари увеличи скоростта, шофираше с професионално умение.

— Знаеш ли къде отива? — попита Евънс.

— Представа си нямам — отговори Сара.

— Кой му написа речта?

— Сам си я написа.

— Сериозно?

— Вчера работи цял ден и не ми позволи да видя какво прави…

— Господи — промълви Евънс. — А онова с Монтен?

— Беше извадил една книга с цитати.

— А Дороти откъде я е измислил?

Тя поклати глава.

— Нямам представа.

Подминаха парка Голдън Гейт. Движението беше рехаво и ферарито се движеше бързо, лавираше между другите коли. Напред се виждаше мостът Голдън Гейт, ярко осветен в нощта. Мортън увеличи скоростта. Ферарито се движеше почти със сто и петдесет километра в час.

— Отива при Марин — каза Сара.

Мобилният телефон на Евънс иззвъня. Беше Дрейк.

— Ще ми кажеш ли каква беше тази история?

— Съжалявам, Ник. Не знам.

— Той сериозно ли го каза? Че ще си оттегли подкрепата?

— Мисля, че да.

— Това не е за вярване. Явно е получил нервна криза.

— Не знам.

— Точно от това се боях — каза Дрейк. — Знаех си, че ще се случи нещо подобно. Помниш ли на самолета, на връщане от Исландия? Казах ти го, а ти отвърна да не съм се притеснявал. И сега ли мислиш така? Че не трябва да се притеснявам?

— Какво искаш от мен, Ник?

— Ан Гарнър каза, че е подписал някакви документи на самолета.

— Да. Вярно е.

— Те свързани ли са с внезапното и необяснимо решение да оттегли поддръжката си за организацията, която толкова обичаше и ценеше?

— Изглежда, е променил мнението си за това.

— И ти защо не ми го каза?

— Защото той така поиска.

— Да ти го начукам, Евънс.

— Съжалявам — каза Евънс.

— Тепърва има да съжаляваш.

Телефонът млъкна. Дрейк беше затворил. Евънс затвори ядно капака на своя.

— Дрейк е бесен, а? — обади се Сара.

— Направо е откачил.