Майкъл Крайтън - Състояние на страх

На централната маса Ан Гарнър, която участваше в бордовете на много природозащитни организации, разгорещено твърдеше, че Лос Анджелис имал нужда от повече обществен транспорт, така че хората да слезели от колите си. Американците, казваше тя, произвеждат повече въглероден двуокис от всеки друг народ на планетата и това било безобразие. Ан беше красивата съпруга на известен адвокат и имаше енергично мнение по всеки въпрос и най-вече по екологичните.

Мортън въздъхна и се обърна към Евънс.

— Знаеш ли колко замърсяване произвеждаме ние сега, в тази конкретна минута? Ще изгорим четиристотин и петдесет галона авиационно гориво, за да закараме дванайсет души до Сан Франциско. Само с този полет всеки един от нас предизвиква по-голямо замърсяване, отколкото се пада на повечето хора на планетата за цяла година.

Допи водката и разклати ледените кубчета в чашата. Подаде я на Евънс, който послушно даде знак да донесат нова.

— Ако има нещо по-лошо от либерал, който се вози в лимузина — каза Мортън, — това е природозащитник в Гълфстрийм.

— Джордж, самият ти си природозащитник в Гълфстрийм — каза Евънс.

— Знам — каза Мортън. — И ми се ще това да ме притесняваше повече. Само че знаеш ли? Не ме притеснява. Обичам да летя насам-натам със собствения си самолет.

— Чух, че си ходил в Северна Дакота и Чикаго.

— Да. Ходих.

— Какво прави там?

— Харчих пари. Много пари. Много.

— Купил си произведения на изкуството?

— Не. Купих нещо много по-скъпо. Купих си почтеност.

— Ти винаги си бил почтен — възрази Евънс.

— О, не ти говоря за моята почтеност — каза Мортън. — Купих друга.

Евънс не знаеше какво да каже. Даже си помисли, че Мортън се шегува.

— Канех се да ти разкажа за това — продължи Мортън. — Имам един списък с цифри, хлапе, и искам да го дадеш на Кенър. Но това е… за по-нататък. Здрасти, Ан!

Ан Гарнър се приближаваше към тях.

— Е, Джордж, ще поостанеш ли този път? Защото имаме нужда от теб. Делото на Вануту, което ти, слава Богу, подкрепяш, а и конференцията за климатичните промени на Ник… Толкова е важно! За Бога, Джордж. Сега е решителният момент.

Евънс понечи да отстъпи мястото си на Ан, но Мортън го бутна обратно.

— Ан — каза той, — трябва да кажа, че изглеждаш по-добре от всякога, само че с Питър имаме да си говорим нещо по работа.

Тя погледна документите и отвореното куфарче на Евънс.

— О. Не знаех, че ви прекъсвам.

— Не, не, трябва ни само още минутка.

— Разбира се. Извинявай. — Но не си тръгна. — Това е толкова нетипично за теб, Джордж, да работиш в самолет.

— Така е — каза Мортън, — но както сигурно знаеш, напоследък не съм съвсем на себе си.

Това я накара да примигне. Не знаеше как да го приеме, така че само се усмихна, кимна и се отдалечи.

— Изглежда прекрасно — каза Мортън. — Чудя се кой ли е работил по нея.

— Работил по нея?

— Направила си е още нещо през последните месеци. Очите, струва ми се. Или брадичката. Няма значение — той махна с ръка, — говорехме за цифрите. Не трябва да го казваш на никого, Питър. На никого. На никого в адвокатската ви фирма. И особено на никого във…

— Джордж, по дяволите, защо се криеш тук отзад? — Беше Тед Брадли. Вече си беше сръбнал здравата, макар да беше едва обед. — Не е същото без теб, Джордж. Мили Боже, светът без Брадли е скучен. Опа! Имах предвид, че без Джордж Мортън е скучен. Хайде, Джордж, ставай. Този човек е адвокат. Ела и пийни нещо.

Мортън се остави да го отведат, като подметна на Евънс:

— По-късно.

Голямата бална зала на хотел „Марк Хопкинс“ беше затъмнена за речите след вечерята. Публиката беше елегантна: мъжете във фракове, жените в бални рокли. Под тежките полилеи гласът на Ник Дрейк бумтеше откъм подиума.

— Дами и господа, няма да е преувеличено, ако кажем, че сме изправени пред екологична криза с невиждани мащаби. Горите ни изчезват. Езерата и реките ни са замърсени. Растенията и животните, изграждащи нашата биосфера, изчезват с безпрецедентна скорост. Всяка година се прощаваме с четиридесет хиляди вида. По петдесет вида всеки ден! При тази скорост след няколко десетилетия ще сме изгубили половината от всички видове на нашата планета. Това е най-голямото измиране в историята на Земята. А и какво е качеството на собствения ни живот? Глобалното затопляне се отразява неблагоприятно на реколтата. Времето става по-нестабилно, бедствията зачестяват. Наводнения, суши, урагани, торнадо. По цялото земно кълбо. Морското равнище се покачва — с осем метра през следващия век, а може и с повече. И което е най-лошо — нови научни доказателства сочат към спектър от резки климатични промени като резултат от безотговорното ни поведение. Накратко, дами и господа, ние сме изправени пред истинска глобална катастрофа.