Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Да го духат тия!

Евънс го настигна. В последния миг видя двамата в залата да си шепнат, почти опрели глави.

— Да го духат! — високо повтори Джордж, спря и погледна назад. — Щом правото е на наша страна, не следва ли да казваме истината?

Вътре Дрейк тъжно клатеше глава.

— Да го духат — каза отново Мортън.

— Поръчал си да дойда — каза Евънс.

— Да. — Мортън посочи към залата. — Знаеш ли кой беше третият?

— Да — каза Евънс. — Джон Хенли.

— Правилно. Точно те двамата са НФПР. Не ме интересува колко имена на известни доверители изписват на фирмените си бланки. Нито колко адвокати имат на щат. Тези двамата управляват парада, а останалите само подписват безропотно всичко. Никой от доверителите изобщо не е наясно какво става. Иначе не биха участвали в това. И ако искаш да знаеш, Питър, и аз няма да участвам в това. Стига толкова.

Заслизаха по стълбите.

— Какво точно имаш… — почна Евънс.

— Имам предвид, че няма да им дам десет милиона долара дарение за съдебния процес.

— И им го каза?

— Не, не им го казах. И ти също няма да им го казваш. Май ще го оставя за по-късно, един вид изненадка. — Усмихна се мрачно. — Но документите можеш да ги подготвиш.

— Сигурен ли си, Джордж?

— Не ме ядосвай, хлапе.

— Просто попитах…

— А аз ти казах да подготвиш документите. Така че го направи.

Евънс каза, че ще го направи.

— Още днес.

Евънс каза, че ще го направи веднага.

Изчака да стигнат до гаража, преди да заговори отново. Шофьорът, Хари, отвори вратата и Евънс каза:

— Джордж, нали не си забравил, че другата седмица е банкетът, който НФПР дава в твоя чест? Това още ли е в сила?

— Абсолютно — каза Мортън. — Не бих го пропуснал за нищо на света.

Качи се в колата и Хари затвори вратата. После каза на Евънс:

— Довиждане, господине.

И колата потегли към утринната светлина.

Евънс се обади от колата си:

— Сара…

— Знам, знам.

— Какво става?

— Нищо не ми казва. Но е много ядосан, Питър. Много ядосан.

— И аз останах със същото впечатление.

— И току-що пак замина.

— Какво?

— Замина. Каза, че ще се върне след седмица. Навреме всички да отлетим за банкета в Сан Франциско.

Дрейк се свърза с Евънс на мобилния му телефон.

— Какво става, Питър?

— Нямам представа, Ник.

— Този човек не е на себе си. Наговори ги едни… ти успя ли да го чуеш?

— Всъщност не.

— Не е на себе си. Наистина се тревожа за него. Като приятел. Да не говорим за банкета другата седмица. Той… ще дойде ли?

— Така мисля. Заедно с цял самолет приятели.

— Сигурен ли си?

— Така каза Сара.

— Мога ли да говоря с Джордж? Можеш ли да уредиш нещо?

— Доколкото разбрах — каза Евънс, — той току-що отново е заминал извън града.

— Това е работа на онзи проклет Кенър. Той се крие зад всичко.

— Не знам какво става с Джордж, Ник. Знам само, че ще присъства на банкета.

— Искам да ми обещаеш, че ще е там.

— Ник — каза Евънс, — Джордж сам решава какво да прави.

— Точно от това ме е страх.

Заедно с Мортън на борда на гълфстрийма му летяха неколцина от най-изтъкнатите поддръжници на НФПР. Сред тях бяха две рок звезди; съпругата на известен комик; актьор, който играеше президента в един телевизионен сериал; писател, който наскоро се беше кандидатирал за губернатор, и двама специализирали се в защитата на екологични каузи адвокати от други кантори. На бяло вино и сандвичи с пушена сьомга дискусията скоро се оживи — говореха за това как Щатите, като водеща световна икономика, трябва да проявяват повече разум по отношение на околната среда.

Като никога, Мортън не участваше в обсъждането, а седеше нацупен в задната част на самолета. Евънс седна при него да му прави компания. Мортън пиеше чиста водка. Втора.

— Нося документите, отменящи дарението ти — каза Евънс и ги извади от куфарчето си. — Ако все още искаш да го направиш.

— Искам. — Мортън надраска подписа си, почти без да погледне документите, и изсумтя: — Пази ги на сигурно място до утре. — Погледна към гостите си, които в момента си обменяха информация за изчезващи животински и растителни видове с изсичането на Дъждовните гори. Встрани от общата група Тед Брадли, актьорът, който играеше ролята на президента, разправяше, че предпочитал електрическата си кола — имал я вече от много години — пред новите хибриди, които били толкова популярни напоследък.

— Няма място за сравнение — казваше той. — Хибридите са добри, но нищо повече.