Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Ами онзи тип Кенър и непалското му приятелче?

— Според последната ми информация щели да пътуват за Ванкувър и оттам за Япония. Така че не са с него.

— Хм.

— Когато се чуем, ще му кажа, че си се обаждал.

Евънс затвори, после импулсивно набра номера на мобилния телефон на Мортън. И попадна на гласова поща. „Тук е Джордж. След сигнала“. Чу се и въпросният сигнал.

— Джордж, Питър Евънс се обажда. Просто исках да те чуя, дали не ти трябва нещо. Звънни ми в офиса, ако мога да помогна.

Затвори и се загледа през прозореца. После набра нов номер.

— Център за анализ на риска.

— Кабинетът на професор Кенър, ако обичате.

След миг го прехвърлиха към секретарката на Кенър.

— Обажда се Питър Евънс. Търся професор Кенър.

— А, да, господин Евънс. Доктор Кенър каза, че може да се обадите.

— Така ли?

— Да. Искате да се свържете с доктор Кенър, така ли?

— Да.

— Той е в Токио в момента. Искате ли да ви дам номера на мобилния му телефон?

— Да, моля.

Тя му продиктува номера и той си го записа в тефтера. Тъкмо щеше да се обади, когато Хедър влезе да каже, че има стомашно неразположение — сигурно заради нещо, което била яла на обяд — и ще си тръгва.

— Оправяй се — каза той с въздишка.

След като тя си тръгна, Евънс трябваше сам да отговаря на позвъняванията — следващото беше от Марго Лейн, любовницата на Мортън, която настояваше да научи къде, по дяволите, е Джордж. Държа Евънс на телефона почти половин час.

А след това дойде Николас Дрейк.

— Много съм притеснен — каза Дрейк. Стоеше пред прозореца с ръце зад гърба и гледаше към офис сградата отсреща.

— От какво?

— От онзи Кенър, с когото Джордж прекарва толкова много време.

— Не знаех, че прекарват някакво време заедно.

— Прекарват и още как. Нали не вярваш наистина, че Джордж е сам?

Евънс не каза нищо.

— Джордж никога не е сам. Това и двамата го знаем. Питър, това положение никак не ми харесва. Джордж е добър човек — не е нужно да ти го казвам, — но е податлив на чуждо влияние. Включително и на вредно влияние.

— И ти смяташ, че един професор от МТИ има вредно влияние върху него?

— Проверих го — каза Дрейк. — И трябва да ти кажа, че около него има доста неясни неща.

— Така ли?

— В биографията му се споменава, че е работил за правителството няколко години. Вътрешното министерство, междуправителствената преговорна комисия и така нататък.

— И?

— Във Вътрешно министерство няма данни да е работил там.

Евънс сви рамене.

— Било е преди повече от десет години. Като се има предвид на какво дередже са правителствените архиви…

— Възможно е — каза Дрейк. — Но има и друго. Професор Кенър се връща в МТИ, работи там осем години с изключителен успех. Консултант на агенцията за защита на околната среда, консултант към министерството на отбраната и на един Бог знае какво още — и после изведнъж излиза в безсрочен отпуск и изглежда, никой не знае с какво се занимава оттогава. Просто е изчезнал от полезрението.

— Не знам — каза Евънс. — На визитката му пишеше, че е директор на центъра на анализ на риска.

— Само че е в отпуск. Не знам какво прави. Не знам кой стои зад гърба му. Ти явно го познаваш, така ли?

— Бегло.

— И сега двамата с Джордж са големи дружки?

— Не знам, Ник. Не съм говорил с Джордж повече от седмица.

— Заминал е с Кенър.

— Не знам за това.

— Но знаеш, че двамата са ходили във Ванкувър.

— Всъщност от теб го научавам.

— Нека го кажа така, че да го разбереш — подхвана Дрейк. — От надежден източник знам, че Джон Кенър е свързан със съмнителни хора. Центърът за анализ на риска се финансира изцяло от индустриални конгломерати. Повече не е нужно да казвам. Да не говорим, че Кенър в продължение на няколко години е бил съветник на Пентагона, а явно и нещо повече, предвид на това, че е преминал и нещо като специална подготовка.

— Имаш предвид военна подготовка?

— Да. Във Форт Браг и Харви Пойнт, Северна Каролина — каза Дрейк. — Няма съмнение, че освен с едрата индустрия е свързан и с военните. Освен това подразбрах, че е враждебно настроен към големите природозащитни организации. Побиват ме тръпки, като си помисля, че човек като него обработва бедния Джордж.

— Аз не бих се притеснявал за Джордж. Той не се хваща на евтина пропаганда.

— Дано да си прав. Но честно казано, не споделям оптимизма ти. Появява се този обвързан с военните тип и Джордж изведнъж решава да ни прави ревизия. Така де, защо изобщо е решил да прави такова нещо? Не си ли дава сметка какво пилеене на ресурси е това? Време, пари, каквото се сетиш. Лично на мен ще ми отнеме адски много време.