Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Сигурно.

— Понякога се будя, обляна в студена пот. Виждам как куршумът пръска стъклото пред лицето ми. Усещам колко близо съм била до смъртта. Глупава съм била. Трябваше да го убия още с първия удар.

Евънс мълчеше. Не знаеше какво да каже.

— Някога да са ви опирали пистолет в главата? — попита тя.

— Не…

— Значи си нямате представа какво е, нали?

— Имахте ли си неприятности след това? — попита той.

— И още как, по дяволите. Даже дълго време си мислех, че няма да получа разрешение да практикувам професията си. Твърдяха, че съм го била подвела. Можете ли да си представите? Не го бях виждала през живота си онзи. Но после един много добър адвокат ми се притече на помощ.

— Болдър?

Тя кимна.

— Затова съм тук.

— А ръката ви?

— Колата се блъсна и се порязах на счупеното стъкло — каза тя и даде знак на сервитьорката. — Какво ще кажете да поискаме сметката?

— Оставете на мен.

След няколко минути вече бяха навън. Евънс примижа на млечната обедна светлина. Тръгнаха по тротоара.

— Значи — подхвана Евънс — излиза, че сте много добра в каратето.

— Достатъчно добра.

Стигнаха до склада. Той й подаде ръка за довиждане.

— Наистина бих искала пак да обядваме заедно — каза Дженифър. Беше толкова директна, че той се зачуди дали пък не го е харесала, или просто иска да го държи в течение за напредъка по подготовката на процеса. Защото също като Болдър и тя изглеждаше много убедена в успеха.

— С огромно удоволствие — каза той.

— Скоро, нали?

— Да.

— Ще ми се обадите ли?

— Със сигурност.

Когато стигна до апартамента си и паркира в гаража срещу алеята, почти се беше стъмнило. Докато се качваше по задното стълбище, хазяйката подаде глава през прозореца и каза:

— За малко ги изпуснахте.

— Кои?

— Хората от кабелния сервиз. Тъкмо си тръгнаха.

— Не съм викал кабелен сервиз — каза той. — Пуснахте ли ги?

— Не, разбира се. Казаха, че ще ви изчакат. Тъкмо си тръгнаха.

Евънс не беше чувал хора от кабелен сервиз да чакат когото и да било.

— Колко чакаха?

— Не много. Десетина минути.

— Добре.

Стигна до площадката на втория етаж. На бравата беше закачена бележка „Съжаляваме, че ви изпуснахме“. И с по-малки букви: „Обадете се за уговорка“.

И тогава разбра какъв е проблемът. Записаният адрес беше Роксбъри 2119. Неговият беше Роксбъри 2129. Само че бележката с адреса беше на предната врата, а не на задната. Просто бяха сгрешили. Вдигна изтривалката да провери ключа, който държеше там. Беше си на мястото — точно където го беше оставил. Не беше местен — около него се беше събрала прах.

Отключи и влезе. Отиде при хладилника и видя старата кофичка кисело мляко. Трябваше да прескочи до супермаркета, но беше прекалено уморен. Провери телефонния секретар за съобщения от Джанис или Каръл. Нямаше. Е, сега вече и Дженифър Хейнс влизаше в сметките, но тя си имаше приятел, беше от Вашингтон и… той знаеше, че просто няма да се получи.

Замисли се дали да не се обади на Джанис, но се отказа. Взе си душ и реши да си поръча пица за вкъщи. Полегна да си почине за няколко минути, преди да се обади. И заспа моментално.

Съвещанието се провеждаше в голямата конферентна зала на четиринадесетия етаж. Четиримата счетоводители на Мортън бяха там, също и помощничката му Сара Джоунс, Хърб Лоуенстайн, който се занимаваше с недвижимата собственост, някакъв тип — Марти Брен, — който отговаряше за данъците на НФПР, и Евънс. Мортън, който мразеше всякакви финансови съвещания, крачеше нервно.

— Давайте да започваме — каза накрая. — Предполага се, че давам десет милиона долара на НФПР и документите са подписани, така ли е?

— Да — каза Лоуенстайн.

— Само че сега те искат да добавим допълнителна клауза към споразумението?

— Точно така — каза Марти Брен. — Стандартна процедура при такива организации. — Той разлисти документите си. — Всяка благотворителна организация иска да има пълен достъп до парите, които получава, дори когато са дарени за конкретна цел. Възможно е тази цел да погълне повече или по-малко средства от предвиденото, или нещата да се забавят, да бъде оспорена по законов път или да бъде отложена по друга причина. В нашия случай парите са за съдебното дело на Вануту и фразата, която НФПР иска да добави, е „споменатата сума да се използва за покриване разходите по процеса на Вануту, включително такси, хонорари, консумативи… и т.н. и т.н… или за други съдебни дела, или за други подобни цели, които НФПР сметне за пригодни спрямо капацитета си като природозащитна организация“.