Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Не е ли малко необичайно да се наема адвокат, преди да е заведен искът?

— Въпрос на тактика — отговори Болдър. — Настоящото правителство не желае да бъде ответник по това дело. Смятат, че ще спечелят, но не им трябва негативната публичност, която задължително ще си спечелят, ако отхвърлят съществуването на глобално затопляне. Така че се надяват да ни сплашат и ние да се откажем. Което ние никога няма да направим, разбира се. Особено сега, когато имаме достатъчно финансови средства, благодарение на господин Мортън.

— Това е добре.

— В същото време предизвикателствата не са за пренебрегване. Бари ще твърди, че няма достатъчно данни, подкрепящи наличието на глобално затопляне. Че научните доказателства са слаби. Ще изтъкне, че предсказанията отпреди десет и петнайсет години вече са се оказали несъстоятелни. Ще посочи, че дори водещи застъпници за наличието на глобално затопляне вече публично са изразили съмненията си относно могат ли бъдещите климатични промени да бъдат предсказани, може ли проблемът да се смята за сериозен — и дори дали въобще съществува такъв проблем.

— Водещи застъпници са казали това?

Болдър въздъхна.

— Уви, да. В научни списания.

— Никога не съм чел такова нещо.

— Статиите съществуват. И Бари ще ги изрови. — Той поклати глава. — Някои експерти са изказвали различни становища по различно време. Някои са казвали, че нарастващите количества въглероден двуокис не са голям проблем — сега казват, че са. Нямаме нито един научен експерт, който да не заприлича на глупак при кръстосания разпит.

Евънс кимна. Знаеше за какво става въпрос. Едно от първите неща, които студентите научаваха в правните факултети, беше, че правото не винаги съвпада с истината. Правото беше резултат от спора между двете страни в съдебната зала. В процеса на този спор истината можеше и да излезе на повърхността, но можеше и да не излезе. Често не излизаше. Прокурорите можеше и да знаят, че обвиняемият е виновен, и въпреки това да не успеят да го осъдят. Случваше се постоянно.

— Именно затова — каза Болдър — този процес ще зависи от записите на тихоокеанското ниво. В момента събираме всички достъпни архиви по този въпрос.

— И защо процесът ще зависи от това?

— Защото според мен — каза Болдър — в този процес ние трябва да заложим стръв и после бързо да навием макарата. Делото е за глобалното затопляне, но не там се крие емоционалният заряд, който ще повлияе на съдебните заседатели. Съдебните заседатели не обичат да разчитат диаграми. И всичките тези приказки за някакви си десети от градуса просто им минават покрай ушите. Става въпрос за технически детайли, за дребнави спорове между експерти — неща, които са крайно отегчителни за обикновените хора. Не, съдебните заседатели ще видят това дело като дело за безпомощните, обеднели, превърнати в жертви хора, чиито домове и родината на предците им са погълнати от океана. Дело за ужаса от повишаващото се океанско равнище — повишаващо се рязко и необяснимо, — без очевидна причина, освен ако не приемем, че нещо необичайно и безпрецедентно не се е отразило на целия свят през последните години. Нещо, което кара океанското равнище да се покачва и заплашва живота на невинни мъже, жени и деца.

— И това нещо е глобалното затопляне.

Болдър кимна.

— Съдебните заседатели ще трябва сами да стигнат до това заключение. Ако можем да им покажем убедителни данни за покачването на морското равнище, ще сме стъпили на добра основа. Когато съдебните заседатели видят, че някой е пострадал, те са склонни да стоварят вината някъде.

— Добре. — Евънс схващаше накъде бие Болдър. — Значи данните за морското равнище са важни.

— Да, но трябва да са солидни, необорими.

— А това е трудно постижимо, така ли?

Болдър вдигна вежда.

— Господин Евънс, знаете ли нещо за проучването на морското равнище?

— Не. Знам само, че морското равнище се покачва по целия свят.

— За жалост, това твърдение среща значителен отпор.

— Шегувате се.

— Известен съм с липсата си на чувство за хумор — каза Болдър.

— Но морското равнище не може да се оспори — каза Евънс. — То е нещо съвсем просто. Отбелязвате нивото на водата при прилив, измервате я отново на следващата година и така нататък, виждате, че се покачва… така де, какво му е сложното?

Болдър въздъхна.

— Смятате, че морското равнище е просто нещо? Повярвайте ми, не е. Чували ли сте някога за геоида? Не? Геоидът е равнопотенциалната повърхност на земното гравитационно поле, съотнесена към средната морска повърхност. Това говори ли ви нещо?