Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Брадли вдигна чашата си към Ан и каза:

— Този човек е пълен с отпратки, да ти кажа.

— В противовес на празната риторика, да. Такъв съм — каза Кенър и кимна.

Брадли се оригна.

— Четири стотни от градуса? За сто години? Егати глупостите.

— Така изглежда.

— Нали това казах — сопна му се Брадли.

— Но Киото е само първата стъпка — каза Ан, — и точно това е важното. Защото ако вярвате в предпазния принцип, както вярвам аз…

— Не знаех, че целта на Киото е да направи първата стъпка — каза Кенър. — Мислех, че целта му е да намали глобалното затопляне.

— Е, така е.

— Тогава защо да се подписва споразумение, което няма да постигне целта си? Което на практика няма да доведе до никакъв резултат?

— Това е първа стъпка, както казах.

— Кажете ми — вярвате ли, че е възможно да се намали количеството на въглеродния двуокис?

— Разбира се. Има толкова много видове алтернативни енергийни източници, които само чакат да бъдат въведени в практиката. Слънчевата енергия, вятърната, геотермалната, от обработката на отпадъци…

— Том Уигли и екип от седемнайсет учени и инженери от целия свят направиха внимателно проучване и стигнаха до заключението, че не е възможно. Докладът им беше публикуван не къде да е, а в „Сайънс“. Казват, че не съществува позната технология, способна да намали емисиите на въглероден двуокис или дори да ги задържи на нива многократно по-високи от днешните. Правят извода, че слънчевата, вятърната и дори ядрената енергия няма да са достатъчни да се разреши проблемът. Казват, че е необходима една напълно нова и неоткрита още технология 35 35 Мартин Хофърт и колектив, „Напредналата технология — път към стабилност на глобалния климат: енергия за планетата-парник“, „Сайънс“ 298 (1 ноември 2002): 981–87. „Енергийни източници, които могат да произвеждат сто до триста процента от сегашната консумация на енергия в световен мащаб, без емисии на парникови газове, не съществуват“. — Б.а. .

— Това е безумно — каза Ан. — Амъри Ловинс обясни всичко още преди двайсет години. Слънчева и вятърна енергия, опазване на околната среда, енергийна ефективност. Никакъв проблем.

— Очевидно има проблем. Ловинс предсказа, че до двехилядната година трийсет и пет процента от енергията на САЩ ще идва от алтернативни източници. В действителност процентите са шест.

— Защото няма достатъчно субсидии.

— Нито една страна по света не произвежда трийсет и пет процента възстановима енергия, Ан.

— Но страни като Япония се справят много по-добре от нас.

— В Япония възстановимата енергия е пет процента. В Германия — пет процента. В Англия — два.

— Дания.

— Осем.

— Е — каза тя, — това значи само, че имаме още да работим по въпроса.

— Безспорно. Вятърните комплекси насичат птиците на парчета, така че може би няма да станат особено популярни. Но слънчевите панели биха свършили работа. Безшумни, ефективни…

— Слънчевата енергия е нещо велико — каза тя.

— Да — каза Кенър. — И ни трябват само около двайсет и седем хиляди квадратни километра панели. Покрием ли щат Масачузетс със слънчеви панели, и готово. Разбира се, до 2050-а енергийните ни нужди ще се утроят, така че Ню Йорк може би ще е по-подходящ.

— Или Тексас. Кой ли се интересува от Тексас — каза Ан.

— Ето че намерихте разрешението. Покрийте десет процента от Тексас и сте в бизнеса. Макар че — добави той — тексасците сигурно биха предпочели най-напред да се покрие Лос Анжелис.

— Подигравате ми се.

— Ни най-малко. Нека е Невада. И без това там има само пустиня. Но на мен ми е любопитно какъв е личният ви опит с алтернативната енергия. Самата вие, Ан? Използвате ли алтернативни източници?

— Да. Басейнът ми се отоплява със слънчева енергия. Домашната ми помощница кара хибрид.

— А вие какво карате?

— Е, на мен ми трябва по-голяма кола заради децата.

— Колко голяма?

— Ами, карам спортен джип. Понякога.

— А жилището ви? Имате ли слънчеви панели за електричеството?

— Е, виках консултанти да огледат. Само че Джери — съпругът ми — каза, че ще е прекалено скъпо да се инсталират. Но аз не съм се отказала.

— А уредите ви…

— Всичките са енергоспестяващи. Всичките.

— Това е добре. Колко е голямо семейството ви?

— Имам двама сина. На седем и на девет.

— Чудесно. Колко е голяма къщата ви?

— Не знам точно.

— Колко квадратни метра?

Тя се поколеба.

— О, по дяволите, кажи му, Ан — намеси се Брадли. — Има огромна къща. Сигурно има хиляда, хиляда и петстотин квадратни метра. Абсолютно прекрасна къща. А да видиш парка около нея! Сигурно е акър, акър и половина. Поливачките работят денонощно. А оформлението — думи нямам. Но пък там непрекъснато гостуват важни хора, които трябва Да дадат своята лепта за добри каузи. Коктейлите й винаги са първокласни.