Майкъл Крайтън - Състояние на страх

И така нататък.

И още.

— На практика — каза Кенър — това е историята на една некомпетентна, неука и катастрофално груба намеса, последвана от опити да се поправи намесата, последвани от опити да се поправят щетите, нанесени от поправките, също толкова драматични, колкото всеки разлив на петрол или токсично сметище. Само дето в този случай липсва злата корпорация или разчитащата на изкопаеми горива икономика, които да обвиним. Тази катастрофа е била причинена от природозащитници, натоварени със задачата да защитят дивата природа, които правели една след друга ужасни грешки — и едновременно с това доказали колко малко са познавали и разбирали околната среда, която е трябвало да защитят.

— Това е нелепо — каза Брадли. — Ако искаш да опазиш дивата природа, просто я пазиш и толкова. Оставяш я на мира и чакаш природното равновесие да си каже тежката дума. Нищо повече не е необходимо.

— Дълбоко грешите — каза Кенър. — Пасивната протекция — да оставиш нещата на самотек — не запазва статуквото в природата, точно както не го запазва и в задния ви двор. Светът е жив, Тед. Нещата са в постоянно движение. Видовете печелят, губят, ту са във възход, ту в упадък, превземат чужди територии или биват превземани. Като оградиш няколко хектара дива природа, не я замразяваш в сегашното й състояние, точно както ако заключиш децата си в стаята, те няма да спрат да растат. Нашият свят е свят на промяна и ако искаш да запазиш една земя в определено състояние, трябва първо да решиш какво да е състоянието и след това активно, дори агресивно, да го управляваш.

— Но нали казахте, че не знаем как се прави.

— Точно така. Не знаем. Защото всяко действие води до промяна в околната среда, Тед. А всяка промяна е за сметка на дадено растение или животно. Неизбежно е. Запазването на старите гори, за да се помогне на петнистата сова, означава къртландското коприварче и други птици да бъдат лишени от младите гори, които предпочитат. Безплатен обяд не съществува.

— Но…

— Няма но, Тед. Назовете ми едно действие, което има само положителни последици.

— Добре. Забраната на хлорфлуоровъглеродите заради озоновия слой.

— Това се отрази зле на хората в Третия свят, защото евтините начини за замразяване бяха елиминирани, храната им се разваляше по-често и повече хора умираха от хранителни отравяния.

— Но озоновият слой е по-важен…

— За вас може би. Те обаче сигурно няма да се съгласят с вас. Ние обаче говорим дали съществува действие, което да няма никакви вредни последици.

— Добре. Слънчевите панели. Домашните системи за рециклиране на водата.

— Позволяват на хората да си строят къщи в дивото, на места недостъпни преди заради липсата на канализация и електричество. Представлява намеса в дивата природа и по този начин застрашава видове, които преди това не са били под заплаха.

— Забраната на ДДТ.

— Спокойно може да се определи като най-голямата трагедия на двайсети век. ДДТ беше най-доброто средство срещу комарите и въпреки всички празни приказки, няма друг продукт, който да се доближава дори малко до неговата ефективност и безопасност. След забраната му два милиона души годишно умират ненужно от малария, главно деца. Общо забраната досега е отговорна за смъртта на повече от петдесет милиона души 36 36 Някои оценки сочат трийсет милиона починали. — Б.а. . Забраната на ДДТ уби повече хора от Хитлер, Тед. А природозащитното движение направи невъзможното да се стигне дотам 37 37 Пълна дискусия върху ДДТ във Вилдавски, 1994, стр. 56–80. — Б.а. .

— Но ДДТ беше канцерогенен.

— Не, не беше. И по времето, когато го забраниха, това беше известно на всички 38 38 Комисията Суийни, 26 април 1972, „ДДТ не представлява канцерогенна заплаха за човека“. Ракълшос го забрани два месеца по-късно с думите, че ДДТ „представлява канцерогенен риск“ за човека. Той никога не е чел доклада „Суийни“. — Б.а. .

— Не беше безопасен.

— Всъщност беше толкова безопасен, че можеше да го ядеш. И група хора, участвали в експеримент, са правили точно това в продължение на две години 39 39 Хейес, 1969 — Б.а. . След забраната беше заменен с паратион, който наистина не е безопасен. Повече от сто селскостопански работници починали в месеците след забраната на ДДТ, защото нямали опит в работата с наистина токсични пестициди 40 40 Джон Ноубъл Уилфърд, „Смърт от наследника на ДДТ поражда тревога“, „Ню Йорк Таймс“, 21 август 1970, стр. 1; Вилдавски, 1996, стр. 73. — Б.а. .