Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Кенър я погледна.

— Хиляда и триста — каза Ан. — Квадратни метра.

— За четирима: души? — каза Кенър.

— Е, свекърва ми също живее при нас понякога. А да не забравяме и за домашната помощница отзад.

— А имате ли и друг дом? — попита Кенър.

— Мамка му, два има — каза Брадли. — Има страхотна къща в Аспен и още една в Мейн.

— Те са ни по наследство — каза Ан. — Моят съпруг…

— А и онзи апартамент в Лондон — каза Брадли, — той ваш ли е, или е служебен на мъжа ти?

— На компанията е.

— А как пътувате? — попита Кенър. — Използвате ли частни самолети?

— Е, не че имаме собствен самолет, но ползваме услугите на приятели. Които и без това пътуват. Ние сме просто пасажери, за да не летят самолетите полупразни. Което е добре .

— Разбира се — каза Кенър. — Но трябва да призная, че съм малко объркан относно философията…

— Вижте — прекъсна го тя във внезапен пристъп на гняв. — Живея в среда, където трябва да поддържам определен стандарт. Това е необходимо за бизнеса на съпруга ми, а и… а къде живеете вие, между другото?

— Имам апартамент в Кеймбридж.

— Колко е голям?

— Сто квадрата. Нямам кола. Летя с евтина класа.

— Не ви вярвам — каза тя.

— По-добре му повярвай — посъветва я Брадли. — Този човек знае какво…

— Млъкни, Тед — сопна му се Ан. — Пиян си.

— А, не, още не съм — каза той, явно засегнат.

— Не ви съдя, Ан — тихо каза Кенър. — Знам, че сте отдадена на каузата си. Просто се опитвам да разбера каква е реалната ви позиция по отношение на околната среда.

— Позицията ми е, че човешките същества загряват планетата и я тровят, и че имаме морални задължение към биосферата — към всички животни и растения, които загиват, и към неродените ни деца и внуци — да овладеем навреме тези катастрофални промени. — Облегна се назад и кимна решително.

— Значи моралните ни задължения са към други — други животни, растения, други хора.

— Именно.

— И трябва да направим това, което е в техен интерес?

— В интерес на всички ни.

— Да приемем, че което е в техен интерес, не е в наш. Обикновен конфликт на интереси.

— Всяко същество има право да живее на планетата.

— Не е възможно да вярвате в това — каза Кенър.

— Напротив, вярвам. Всяко живо същество.

— Дори маларийният паразит?

— Е, и той е част от природата.

— Това означава ли, че сте против изкореняването на детския паралич и едрата шарка? Те също са били част от природата.

— Е, мога само да кажа, че това е част от арогантното отношение на човечеството — да променя света според целите си. Един задвижван от тестостерона импулс, който жените не споделят…

— Не ми отговорихте — прекъсна я Кенър. — Смятате ли, че не е трябвало детският паралич и едрата шарка да бъдат изкоренени?

— Играете си с думите.

— Едва ли. Неестествено ли е да променяш света според нуждите си?

— Разбира се. Това е вмешателство в природата.

— Виждали ли сте някога термитник? Или вир, заприщен от строителната дейност на бобрите? Тези същества променят драстично околната среда, което се отразява на много други създания. И тяхното ли е вмешателство в природата?

— Термитниците не са заплаха за света — каза тя.

— Може да се спори. Общото тегло на термитниците надвишава общото тегло на всички хора по света. Ако трябва да бъдем точни — надвишава го хиляда пъти. Знаете ли колко метан произвеждат термитниците? А метанът е по-силен парников газ от въглеродния двуокис.

— Това става нетърпимо — каза Ан. — Вие обичате да спорите, а аз не. Аз просто искам да направя света едно по-добро място. А сега мисля да почета списание. — Премести се в предната част на салона и седна с гръб към Кенър.

Сара остана на мястото си.

— Намеренията й са добри — каза тя.

— За разлика от информацията й — отвърна Кенър. — Истинска рецепта за катастрофа.

Тед Брадли се размърда. Беше наблюдавал спора между Кенър и Ан. Харесваше Ан. Беше почти сигурен, че е спал с нея. Когато пиеше, понякога му се губеха някои неща, но имаше някакъв смътен и много приятен спомен с Ан и предполагаше, че това е причината.

— Мисля, че бяхте груб — каза с президентския си тон. — Защо трябва да наричате жена като Ан „рецепта за катастрофа“? Тя е искрено загрижена за тези неща. Посветила е живота си на тях, буквално.

— И какво от това? — попита Кенър. — Загрижеността няма нищо общо. Желанието да вършиш добро няма нищо общо. Единствено важни са знанието и резултатите . Тя не разполага със знанието — и което е още по-лошо, не го знае. Хората не знаят как да направят нещата, които тя вярва, че трябва да се направят.