Майкъл Крайтън - Състояние на страх

В този момент се появи и Кенър. Слезе от колата си, представи се и каза:

— Значи е заради легализацията.

— Точно така — потвърди Лоуенстайн.

— Изненадан съм, че го казвате.

— Защо? Джордж Мортън е покойник.

— Сериозно? Не знаех.

— Открили са тялото му вчера. Евънс и Брадли го разпознаха.

— И патологът е потвърдил?

Лоуенстайн се поколеба за част от секундата.

— Предполагам.

— Предполагате? Не сте ли получили документи от патолога? Аутопсията е извършена снощи.

— Ами…

— Мога ли да видя документите?

— Те… те са в офиса.

— Мога ли да ги видя? — повтори Кенър.

— Това само би причинило ненужно забавяне на работата ми тук.

— Лоуенстайн се обърна към Евънс. — Ти разпозна ли тялото на Мортън, или не?

— Разпознах го — каза Евънс.

— А ти, Тед?

— Ми да — каза Брадли. — И аз. Той си беше. Джордж. Горкичкият.

Кенър се обърна към Лоуенстайн.

— Въпреки това бих искал да видя заключението на патолога.

— Нямате основание за такава молба и аз официално я отхвърлям — изсумтя Лоуенстайн. — Аз съм старшият адвокат по легализацията на завещанието. Пак аз съм изпълнителят му и вече ви казах, че документите са в офиса ми.

— Чух ви — каза Кенър. — Но доколкото си спомням, необоснованото обявяване на запор при изпълнение на завещание се счита за измама. Това би било твърде сериозна грешка за правист като вас.

— Вижте — започна Лоуенстайн, — не знам каква игричка играете…

— Просто искам да видя документа — спокойно каза Кенър. — В диспечерската кабина има факс, ей там. — Той посочи една близка сграда. — Само за няколко секунди документът може да пристигне тук и с това проблемът ще се разреши съвсем лесно. Или пък можете да се обадите в патологията в Сан Франциско и да ви потвърдят, че тялото действително е разпознато.

— Но тук имаме двама очевидци, които…

— Живеем във време на ДНК тестове — каза Кенър и си погледна часовника. — Препоръчвам ви да се обадите. — Обърна се към служителите от охраната. — А вие отворете самолета.

Охранителите изпаднаха в недоумение.

— Господин Лоуенстайн?

— Изчакайте малко, по дяволите — каза Лоуенстайн и ядосано тръгна към диспечерската кабина, като вдигна телефона си до ухото в движение.

— Отворете самолета — каза Кенър, отвори портфейла си и показа значката си на охраната.

— Слушам, сър — отговориха те в хор.

Пристигна още една кола и Сара слезе заедно с Ан Гарнър.

— Какво е станало? — попита Ан.

— Дребно недоразумение — каза Кенър, след което й се представи.

— Знам кой сте — каза тя със зле прикрита враждебност.

— Така си и мислех — каза Кенър с усмивка.

— И трябва да кажа — продължи тя, — че именно заради хора като вас — умни, безскрупулни и неморални — околната ни среда е в такова трагично състояние. Така че дайте да се разберем още сега. Аз не ви харесвам, господин Кенър. Не ви харесвам като личност и не харесвам онова, което правите, не харесвам и гледната ви точка.

— Интересно — каза Кенър. — Може би някой ден ще можем да си поговорим надълго и нашироко какво точно не й е наред на околната ни среда и кой точно е виновен за трагичното й състояние.

— Когато кажете — ядно отсече тя.

— Добре. Имате ли правна подготовка?

— Не.

— Научна?

— Не.

— С какво се занимавате?

— Работех като продуцент на документални филми. Преди да напусна, за да се посветя на семейството си.

— Аха.

— Но съм дълбоко отдадена на екологичното движение — заяви тя. — Чета всичко. Всеки вторник чета научната притурка на „Ню Йорк Таймс“ от кора до кора , Също „Ню Йоркър“ и „Ню Йорк Ривю“. Изключително добре информирана съм.

— Е — каза Кенър, — тогава очаквам с нетърпение разговора ни. Пилотите чакаха портала да се отвори и да пропусне колата им.

— Мисля, че след няколко минути можем да тръгнем — каза Кенър. Обърна се към Евънс. — Защо не поговориш с господин Лоуенстайн, за да потвърди, че няма проблем.

— Добре — каза Евънс и тръгна към диспечерския офис.

— Просто за да знаете — уведоми го Ан, — ние ще дойдем с вас. Ние с Тед.

— За мен ще е удоволствие — отвърна Кенър.

Евънс свари Лоуенстайн изгърбен над един телефон в задната стаичка, запазена за пилотите.

— Нали ти казвам, онзи няма да се хване, иска документите — тъкмо казваше Лоуенстайн. След кратка пауза продължи: — Виж, Ник. Нямам намерение да си губя разрешителното заради това. Той е завършил право в Харвард.

Евънс почука на вратата и попита: