Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Господи! — възкликна тя.

— Какво има? — попита Бен.

— Ти видя ли какво каза той?

— Да бе. Горкият. Сигурно е от часовата разлика. Да не говорим, че английският му създава проблеми…

Първоначалния текст вече го нямаше. В архивите щеше да влезе редактираната версия. Но съмнение нямаше — руснакът бе знаел предварително за айсберга и пороя . Написал го беше в речта си. И когато бе слязъл от самолета, някой бе забравил да му каже, че това така и не се е случило.

Знаел беше предварително.

Сега обаче записът беше редактиран. Тя хвърли поглед към видеокамерите в дъното на залата — те записваха всичко. Без съмнение казаното щеше да изчезне и от видеозаписите.

Копелето му гадно беше знаело предварително.

— Хей — каза Бен, — какво те разстрои толкова?

— После ще ти кажа — отвърна тя. — Обещавам. — Потупа го по рамото и се върна при Ан.

— Та тъкмо ти разправях — каза Ан, — че сме изправени пред една организирана от индустрията кампания, прецизно дирижирана, добре обезпечена финансово и ултрадясна, която има за цел да унищожи природозащитното движение и да го отстрани от пътя си.

След видяното току-що Сара не беше в настроение да търпи повече тези глупости.

— Ан — каза тя. — Минавало ли ти е някога през ума, че може да си свръхподозрителна, да не кажа параноична?

— Не. А дори и параноиците си имат врагове.

— Колко висши изпълнителни директори от индустрията са в борда на НФПР в момента? — попита Сара.

— Ами, не са чак толкова много.

Сара знаеше, че бордът се състои от трийсет души, дванайсет от които бяха от сектора на индустрията. Подобно беше положението във всички съвременни природозащитни организации. През последните двайсет години всички те бяха привлекли представители на индустрията в управлението си.

— Ти пита ли корпоративните членове на директорския борд за тази тайна кампания на индустрията?

— Не — каза Ан. Гледаше я някак странно.

— Смяташ ли — продължи Сара, — че е възможно именно неправителствени организации като НФПР да са замесени в тайна кампания?

— Какви ги говориш? — високомерно попита Ан. — Сара! Ние сме добрите.

— Мислиш ли?

— Да. Убедена съм — каза Ан. — Какво става с теб, Сара?

Санжонг Тапа седеше в колата на паркинга пред конферентната палата с лаптопа на коленете си. Лесно беше влязъл в мрежата, използвана от журналистите, и приемаше текстовете на речите, които директно се запаметяваха на твърдия диск. Беше избрал този режим от страх, че всеки момент може да го открият и да го изхвърлят от мрежата, и в резултат сега разполагаше с пълния текст, включително и редакцията. На Кенър това много щеше да му хареса.

На друг екран Санжонг наблюдаваше сателитните образи от Атлантическия океан при крайбрежието на Флорида. Там се оформяше голям фронт на високо атмосферно налягане, започваше да се завихря и вещаеше началото на ураган. Този ураган нямаше как да не е бил набелязан, но по някаква причина терористите се бяха отказали.

И сега той проследяваше други подозрителни нишки. Кенър се тревожеше най-вече за една малка изследователска подводница, DOEV/2, и обслужващия я кораб „AV Скорпио“. Подводницата и корабът бяха наети от КануКо, корпорация за добив на природен газ със седалище в Калгари, за извършване на проучвания в Тихия океан и по-точно за подводни находища на газ. Корабът беше пристанал в Порт Морсби, Нова Гвинея, преди два месеца, след което беше напуснал тамошното пристанище и бил забелязан близо до Бугенвил на Соломоновите острови.

Нищо кой знае колко интересно, докато не се разбра, че КануКо не е регистрирана канадска корпорация и не притежава други активи освен уеб сайт и уеб адрес. Собственик на сайта беше КануКо Лийзинг Корп, още една несъществуваща компания. Плащанията по наема се превеждаха от сметка на Каймановите острови, в евро. Сметката беше на името на „Сеизмични замервания“, също от Калгари, и със същия пощенски адрес като КануКо.

Явно двете бяха едно и също нещо. И именно „Сеизмични замервания“ първоначално се бяха опитали да наемат подводница. И най-вероятно бяха причинили смъртта на Нат Деймън във Ванкувър.

В момента няколко правителствени агенции във Вашингтон преравяха сателитните карти и се опитваха да открият „AV Скорпио“ някъде из Соломоновите острови. Само че там в момента имаше значителна облачна покривка и преминаващите сателити още не бяха открили местоположението на кораба.

Това беше повод за тревога само по себе си. Навеждаше на мисълта, че корабът вече се е прикрил по някакъв начин, най-вероятно в покрит док.