Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Хенли влезе. Портата се затвори зад него.

— Май не ви интересува кой влиза в къщата — каза агентът от ФБР.

— Точно така — каза Кенър. — Не ме интересува.

— Не искате списък кой…

— Да.

— Но това може да се окаже…

— Не — каза Кенър. Хлапето искаше да е полезно, но само го дразнеше. — Всичко това не ме интересува. Искам само да знам кога ще се изнесат всички.

— В смисъл, на ваканция или нещо такова?

— Да — каза Кенър.

— Ами ако оставят някоя домашна помощница?

— Няма да оставят — каза Кенър.

— Сигурен съм, че ще оставят, сър. Хора като тях винаги оставят някой да наглежда къщата.

— Не — каза Кенър. — Тази къща ще се опразни. Всички ще се изнесат.

Хлапето се намръщи.

— Всъщност чия е къщата?

— Собственост е на В. Алън Уили — каза Кенър. Нямаше причина да не му каже. — Филантроп.

— И той какво, с мафията ли се е забъркал?

— Може и така да се каже. Нещо като рекет срещу защита.

— Има смисъл — каза хлапето. — Никой не изкарва толкова много пари току-така, ако ме разбирате.

Кенър каза, че го разбира. Всъщност историята на В. Алън Уили беше типична американска история. Ал Уили започнал с верига магазини за евтино облекло, внасял дрехи, шити в Третия свят, и ги продавал в западните градове на трийсет пъти по-висока цена. След десет години продал компанията си за четиристотин милиона долара. Малко след това станал (по собствените му думи) радикален социалист, кръстоносец за един устойчив свят и поборник за екологична справедливост.

И сега атакуваше експлоататорските предприятия, от които бе натрупал богатството си, с парите, спечелени от тях. Беше пламенен и праведен и с „В“-то прибавено пред името си — запомнящ се. Атаките му често принуждаваха компаниите да се оттеглят от предприятията си в Третия свят — и след това те биваха поглъщани от китайски корпорации, които плащаха на местните работници още по-малко. По този начин В. Алън Уили експлоатираше работниците двойно — веднъж, като бе натрупал собственото си богатство, и втори път, за да успокои съвестта си за тяхна сметка. Той беше поразително красив мъж и далеч не глупав, а просто самовлюбен и непрактичен самарянин. Напоследък се говореше, че пишел книга за предпазния принцип в отношението ни към околната среда.

Основал беше и фондацията „В. Алън Уили“, която подкрепяше каузата на екологичната справедливост чрез десетки организации, включително и НФПР. И беше достатъчно важен, за да му идва Хенли на крака.

— Значи е богат природозащитник, така ли? — попита хлапето от ФБР.

— Точно така — каза Кенър.

Хлапето кимна.

— Добре. Но още не мога да схвана. Защо смятате, че един богаташ би оставил къщата си празна?

— Това не мога да ти кажа — отговори Кенър. — Но ще го направи. И аз искам да знам кога точно. — Подаде визитка на агента. — Обади се на този номер.

Хлапето погледна визитката.

— И това е всичко?

— Това е всичко — каза Кенър.

— И кога ще стане това?

— Скоро — каза Кенър.

Телефонът иззвъня тихо. Той го отвори. Беше съобщение от Санжонг.

„НАМЕРИЛИ СА AV СКОРПИО“.

— Трябва да тръгвам — каза Кенър.

— Глупости — каза Тед Брадли. Седеше до Евънс, който шофираше към Ван Нюис. — Не може само ти да се забавляваш, Пиетро. Знам, че от цяла седмица ходиш на тези тайни екскурзии. Този път идвам и аз.

— Не можеш да дойдеш, Тед. Няма да ти позволят.

— Остави това на мен, става ли? — Брадли се ухили до уши.

Какво ставаше? Брадли се беше лепнал за него и само дето не го държеше за ръчичка. Питър така и не бе успял да го разкара.

Телефонът му иззвъня. Беше Сара.

— Къде си?

— Почти на летището. Тед е с мен.

— Аха — каза тя по начин, който намекваше, че не може да говори свободно. — Ние пък току-що пристигнахме на летището. Изглежда, има проблем.

— Какъв проблем?

— Законов.

— Това пък какво означава? — попита Евънс. Но в същото време свърна от пътя към портала за пистата и видя със собствените си очи.

Хърб Лоуенстайн стоеше на пистата с осем охранители. И изглежда, запечатваше вратите на Мортъновия самолет.

Евънс слезе от колата.

— Какво става, Хърб?

— Запечатваме самолета — отвърна Хърб, — както го изисква законът.

— Кой закон?

— Завещанието на Джордж Мортън се легализира в момента, в случай че си забравил, включително всичките му банкови сметки и недвижима собственост, които трябва да бъдат запечатани, докато чакат федералната оценка на данък наследство. Този самолет ще остане запечатан, докато оценката не бъде готова. Шест до девет месеца, смятано от момента.