Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Можем ли вече да тръгваме?

— Момент — каза Лоуенстайн в слушалката и я закри с ръка. — Веднага ли Тръгвате?

— Да. Освен ако не разполагаш с документите…

— Изглежда, има някакво объркване с точния статут на собствеността.

— Значи тръгваме, Хърб.

— Добре, добре.

И каза по телефона:

— Тръгват, Ник. Ако искаш да ги спреш, направи го сам.

Всички се настаняваха в салона на самолета. Кенър им раздаде по един лист.

— Какво е това? — попита Брадли и хвърли поглед към Ан.

— Декларация за освобождаване от отговорност — каза Кенър.

Ан четеше на глас:

— … не носи отговорност в случай на смърт, сериозни телесни повреди, инвалидност, загуба на крайници… Загуба на крайници?!

— Точно така — потвърди Кенър. — Трябва да разберете, че отиваме на изключително опасно място. Горещо съветвам и двама ви да не идвате. Но ако решите да пренебрегнете съвета ми, трябва да подпишете това.

— Къде отиваме? — попита Брадли.

— Не мога да ви кажа, преди самолетът да е излетял.

— Защо е опасно?

— Не искате да подпишете декларацията ли? — попита Кенър.

— По дяволите! — Брадли надраска подписа си.

— Ан?

Ан се поколеба, прехапа устна и подписа.

Пилотът затвори вратите. Двигателите заръмжаха и самолетът почна да набира скорост по пистата. Стюардесата попита какво ще искат за пиене.

— Бяло вино. „Пулини-Монтраше“ — каза Евънс.

— Къде отиваме? — попита Ан.

— На един остров близо до Нова Гвинея — каза Кенър.

— Защо?

— Там има проблем, който трябва да се реши.

— Нещо по-конкретно няма ли да ни кажете?

— За момента — не.

Самолетът се издигна над облачния пласт, обвил Лос Анжелис, и полетя на запад над Тихия океан.

Когато Дженифър Хейнс се премести в предната част на салона да подремне и моментално заспа, Сара си отдъхна. Само че присъствието на Ан и Тед я караше да се чувства неловко. Разговорът не вървеше — Кенър не казваше почти нищо. Тед пиеше като за последно. По едно време каза на Ан:

— Просто за да знаеш, господин Кенър не вярва в нищо от онова, в което вярват нормалните хора. Дори в глобалното затопляне. Или в Киото.

— Естествено, че няма да вярва на споразумението от Киото — каза Ан. — Той е маша на индустрията. Представлява интересите на въгледобива и петролната промишленост.

Кенър не каза нищо. Просто й подаде визитката си.

— Институт за анализ на риска — прочете Ан на глас. — Ето нещо ново. Ще го прибавя към списъка си с десни институции под прикритие.

Кенър не каза нищо.

— Защото всичко това е дезинформация — продължи Ан. — Изследванията, пресконференциите, брошурите, уеб сайтовете, организираните кампании, клеветите на големите пари. От мен да знаете, индустрията получи оргазъм , когато САЩ не подписа споразумението от Киото.

Кенър потърка брадичката си и не каза нищо. Затова пък Ан не спираше:

— Ние сме най-големият замърсител на света, а правителството ни не прави нищо по въпроса.

Кенър се усмихна мило.

— И сега Съединените щати са международен парий, изолирани от останалия свят и справедливо презирани, защото не подписахме споразумението от Киото за действие срещу един глобален проблем.

Продължи да го дразни в същия дух и накрая, изглежда, на Кенър му писна.

— Разкажете ми за Киото, Ан — каза той. — Защо трябваше да го подпишем?

— Защо ли? Защото имаме моралното задължение да се присъединим към останалия цивилизован свят в съкращаването на емисиите на въглероден двуокис под нивата от 1990-а.

— И какъв би бил ефектът на това споразумение?

— Това целият свят го знае. Това би понижило глобалните температури през 2100 година.

— С колко?

— Не знам накъде биете.

— Не знаете ли? Отговорът е добре известен. Ефектът от Киото би бил намаление с четири стотни от градуса по Целзий през 2100-та година. Четири стотни. Оспорвате ли това заключение?

— Определено. Четири какво? Стотни от градуса? Това е смешно.

— Значи не вярвате, че това ще е резултатът от споразумението от Киото?

— Е, може би защото САЩ така и не го подписаха…

— Не, това би бил ефектът, ако го бяхме подписали. Четири стотни от градуса.

— Не — каза тя и поклати енергично глава. — Това не го вярвам.

— Тази цифра беше публикувана многократно в различни научни списания. Мога да ви дам отпратки 34 34 Най-скорошната публикация — „Нейчър“ 22 (октомври 2003) — твърди, че след като и Русия подписа споразумението, спадът на температурата до 2050-а ще бъде 0,02 градуса по Целзий. Моделите на МККП дават по-висока прогноза, но не надхвърлят 0,15 градуса. Ломборг, стр. 302. Уигли, 1998: „Редукциите на глобалното затопляне са малки — 0,08–0,28 градуса по Целзий“. — Б.а. .