Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Поне Тед беше такъв.

И сега е пострадал? Прехапал си езика? Сара подозираше, че това има нещо общо с тази Дженифър. Без съмнение Тед й се беше пуснал. Жената си беше хубава, по някакъв мъжкарански, уличен начин — тъмна коса, строго лице, стегнато тяло, хем слаба, хем атлетична. Типичната агресивна нюйоркчанка — и във всяко отношение противоположност на самата нея.

А Питър Евънс се надуваше пред Дженифър като паун.

Като паун в размножителен период.

Пълна отврат, но трябваше да признае, че в известна степен се чувства и лично засегната. Точно когато беше започнала да го харесва. Въздъхна.

Колкото до Брадли, той говореше с Кенър на природозащитни теми — фукаше се с широките си познания. А Кенър го гледаше така, както питон гледа мишка.

— Значи — каза Кенър — според вас глобалното затопляне представлява заплаха за света?

— Абсолютно — отвърна Брадли. — Заплаха за целия свят.

— За каква заплаха по-точно става дума?

— Слаби реколти, настъпление на пустините, нови болести, измиране на видовете, всички ледници се топят, Килиманджаро, покачване на морското равнище, екстремно време — торнадо, урагани, неща от сорта на Ел Ниньо…

— Това звучи изключително сериозно — вметна Кенър.

— Така е — каза Брадли. — Много е сериозно.

— А вие сигурен ли сте в нещата, за които говорите?

— Разбира се.

— И можете да подкрепите твърденията си с позовавания на научната литература?

— Е, аз лично не мога, но учените могат.

— Всъщност научните изследвания не подкрепят вашите твърдения. Например слабите реколти — ако не друго, по-големите количества въглероден двуокис стимулират растежа на растенията. Има някои данни, че такива тенденции са налице. А последните сателитни проучвания показват, че Сахара се е свила за периода от 1980-а насам 18 18 Фред Пиърс, „Африканците се връщат към земята по стъпките на растителността, която надвива пустинята“, Ню Сайънтист 175, 21 септември 2002, стр. 4–5. „Африканските пустини са в отстъпление… Анализът на сателитни снимки… показва, че дюните в района Сахел се отдръпват… Растителността си пробива път сред пясъците в дъга, широка… 6000 километра… Учените твърдят, че този процес е започнал от средата на осемдесетте, макар в по-голямата си част да е останал незабелязан“. — Б.а. . Колкото до новите болести — това просто не е вярно. Процентът на новопоявили се болести не се е променил спрямо 1960-а година.

— Да, но болести като маларията ще се върнат в Щатите и Европа.

— Не и според специалистите по маларията. 19 19 Пол Райтер и колектив, „Глобалното затопляне и маларията — необходимо уточнение“, „Лансет“ 4, №1 (юни 2004). „Много от тези добили широка популярност прогнози са неточни и подвеждащи“. — Б.а.

Брадли изсумтя и скръсти ръце на гърдите си.

— Няма доказателства и за измиране на видовете. През седемдесетте Норман Майерс предсказа, че до двехилядната ще изчезнат един милион животински и растителни вида. Пол Ерлих предсказа, че до двехилядната ще изчезнат петдесет процента от всички видове. Но това бяха само мнения 20 20 Дискусия в Ломборг, стр. 252 — Б.а. . Знаете ли как се наричат неподкрепените с доказателства мнения? Наричат се предразсъдъци. Знаете ли колко вида има на планетата?

— Не.

— Никой не знае. Оценките варират от три милиона до сто милиона. Доста голяма разлика, какво ще кажете? Всъщност никой не знае дори приблизително 21 21 Маржори Л. Рика-Кудиа и колектив, „Биоразнообразие II, разбиране и защита на биологичните ресурси“, Вашингтон: Национална академична преса, 1997. „Биолозите най-сетне признаха колко малко знаем за организмите, с които делим планетата Земя. И по-точно, опитите да се определи какъв е общият брой на видовете се оказаха изненадващо неуспешни“. Майерс: „Няма начин да определим действителния темп на измиране в тропическите гори, още по-малко имаме правото да правим догадки“. В Ломборг, стр. 254. — Б.а. .

— Какво искате да докажете?

— Трудно е да се определи колко вида измират, ако не знаеш какъв е броят им в действителност. Как бихте могли да прецените, че са ви ограбили, ако не знаете колко пари е имало в портфейла ви? Всяка година се описват по петнайсет хиляди нови вида. Между другото, знаете ли какъв е доказаният темп на измиране?

— Не.

— Защото няма доказан темп. Знаете ли как се измерва броят на видовете и изчезващите видове? Някой нещастник си заплюва хектар или акър земя и после се опитва да преброи всички животни, растения и буболечки в него. После идва след десет години и пак почва да брои. Буболечките обаче може междувременно да са се преселили в съседния акър. Но дори и без това допускане, можете ли да си представите как се броят всички буболечки на един акър земя?