Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Да нарече информацията, която беше споделил с онези деца, „пълни глупости“ — а никой не го беше задължил да говори пред тях, беше им отделил от времето си, воден единствено от доброто си сърце и природозащитническите си убеждения, — да нарече това „пълни глупости“ беше истинско безобразие. Беше си чиста проба конфронтация. И говореше за пълна липса на уважение. Освен това Тед знаеше, че всяка дума, която беше казал пред децата, е вярна. Защото, както винаги, от НФПР му бяха дали резюме с основните точки, върху които да наблегне. А от НФПР не биха го подвели да говори неверни неща. В резюмето не се споменаваше и дума за шибаната ледникова епоха. Всичко, казано от Дженифър, нямаше отношение към въпроса.

Дърветата наистина бяха великолепни. Истински пазители на околната среда, точно както пишеше в резюмето. Той даже го извади от джоба на сакото си, за да провери отново.

— Може ли да видя това? — попита Дженифър.

— Иска ви се, нали?

— Защо, някакъв проблем ли има? — каза тя.

Ето, за това отношение ставаше дума. Агресивно и нападателно.

— Вие сте от онези телевизионни звезди, които си мислят, че всичко живо иска да им пипне патката — каза тя. — Е, вижте, господин Провиснал, аз не искам. За мен вие сте един най-обикновен актьор.

— А според мен вие сте къртица. Вие сте шпионин на корпорациите.

— Явно не ме бива много като шпионин — каза тя, — щом като дори вие ме разкрихте.

— Защото не можете да си затваряте устата, затова.

— Това винаги ми е било проблем.

По време на целия този разговор Брадли усещаше в гърдите му да расте особено напрежение. Жените не спореха с Тед Брадли. Случваше се да му се опънат за кратко, но и това беше само защото се плашеха от него — от хубостта му и от факта, че е звезда. Искаха да го чукат и той често им го позволяваше. Но не спореха с него. Тази спореше и това го възбуждаше и ядосваше в еднаква степен. Напрежението, растящо в него, беше почти непоносимо. Нейното спокойствие, как просто си седеше и го гледаше право в очите, пълната липса на уплаха… говореха за безразличие към славата му, което го побъркваше. Добре де, беше и красива.

Той стисна лицето й в шепи и я целуна страстно.

Веднага усети, че това й харесва. За да подсили посланието си, вкара език дълбоко в устата й.

После усети остра болка — във врата и в главата… а след това, изглежда, бе изгубил съзнание за миг. Защото когато дойде на себе си, установи, че седи на пода на лимузината, диша тежко, а по предницата на ризата му се стичат капки кръв. Нямаше представа как се е озовал на пода. Нито защо е в кръв, а главата му пулсира. После разбра, че кърви езикът му.

Вдигна поглед към нея. Тя преспокойно кръстоса крака и му предостави изглед под полата си, но в момента това не го впечатли. Беше изпълнен с негодувание.

— Ти ме ухапа по езика!

— Не, задник такъв, ти сам си го прехапа.

— Ти ме нападна!

Тя вдигна вежда.

— Така е! Нападна ме! — Той погледна надолу. — Господи, ризата ми беше нова на всичкото отгоре! От „Максфийлд“.

Тя продължаваше да го гледа.

— Нападна ме — повтори той.

— Ами дай ме под съд.

— Може и да го направя.

— По-добре се консултирай първо с адвоката си.

— Защо?

Тя кимна с глава към предната част на колата.

— Забравяш за шофьора.

— Какво?

— Видя всичко.

— И какво? Ти ме насърчи — изсъска той. — Държеше се предизвикателно. Всеки мъж познава знаците.

— Явно ти не ги познаваш.

— Враждебната мъжемелачка? — Той се обърна и взе шишето с водка от лавицата. Трябваше да си оплакне устата с нещо силно. Наля си една чаша и погледна назад.

Тя четеше резюмето. Той посегна да го грабне.

— Това не е твое!

Тя обаче беше бърза и дръпна листа. И вдигна другата си ръка, с ръба напред като нож за кълцане.

— Още веднъж ли искаш да си пробваш късмета, Тед?

— Майната ти — каза той и отпи голяма глътка водка. Езикът му гореше. Ама че кучка. Шибана кучка. Е, още утре щеше да й се наложи да си търси нова работа. Той щеше да се погрижи за това. Не може някаква си тъпа адвокатка да се ебава с Тед Брадли и да не си плати.

Застанал до смазаното ферари, Евънс изтърпя още десет минути кръстосания разпит, на който го подлагаха наобиколилите го полицаи. Не успяваше да върже смисъла на цялата тази история.

— Джордж беше добър шофьор. Ако наистина по колата е било бърникано толкова, нима не би забелязал, че нещо не е в ред?

— Сигурно би забелязал. На трезва глава.

— Е, онази вечер той пи доста, в интерес на истината.