Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— И кой му поръчваше питиетата, господин Евънс?

— Сам си ги поръчваше.

— Сервитьорът на банкета каза, че вие сте го подканвали да пие.

— Това не е вярно. Тъкмо обратното, опитвах се да го спра.

Съвсем внезапно те смениха темата.

— Кой е работил върху ферарито, господин Евънс?

— Нямам представа.

— Знаем, че сте взели под наем частен гараж близо до Сонома, на шосе 54. На тихо и закътано място. Всеки, който е работил по колата, е можел да идва и да си отива, без да бъде забелязан. Защо избрахте такъв гараж?

— Не съм го избирал аз.

— Вашето име е на договора.

— Как е било уредено наемането?

— По телефона.

— Кой е платил?

— Платено е в брой.

— От кого?

— Парите са били доставени от пратеник.

— Имате ли моя подпис върху някакъв документ? Или пръстови отпечатъци?

— Не. Само името ви.

Евънс сви рамене.

— Ами, съжалявам тогава, но не знам абсолютно нищо за това. Много хора знаят, че съм адвокат на Джордж Мортън. Всеки би могъл да използва името ми. Каквото и да е направено на тази кола, е било без моето знание.

Мина му през ум, че би трябвало да зададат всичките тези въпроси на Сара, но пък, ако си разбираха от работата, сигурно вече я бяха разпитали.

И сякаш по негов сигнал, тя се появи иззад ъгъла — говореше по мобилен телефон и кимаше на Кенър.

Кенър пристъпи напред.

— Добре, господа. Освен ако нямате още въпроси, аз ще поема отговорност за господин Евънс оттук нататък. Не смятам, че има риск да се укрие от закона.

Ченгетата поръмжаха малко, но накрая се съгласиха. Кенър им даде своя визитка, след което поведе Евънс към изхода, сложил твърдо ръка върху рамото му.

Сара ги последва на известно разстояние. Ченгетата останаха при ферарито.

Когато наближиха вратата, Кенър каза:

— Съжалявам за всичко това. Само че полицаите не ти казаха всичко. Работата е там, че заснеха колата от различни ъгли и вкараха снимките в компютър, който прави симулации на автомобилни катастрофи. И компютърно генерираната симулация не е съвпаднала с действителната катастрофа.

— Не знаех, че могат да направят такова нещо.

— О, могат, и още как. В наше време компютърните модели се използват навсякъде. Задължителни са в съвременната организация на работата. Въоръжени с компютърната си симулация, полицаите се върнали при самата кола и установили, че някой я е бърникал. Въобще не го били забелязали при предишните проверки, но сега го знаят. Чудесен пример за това как компютърните симулации променят версията ни за действителността. Доверили са се на симулацията, а не на данните от терен.

— Хм.

— Разбира се, симулацията им е била оптимизирана за най-често срещаните типове автомобили на американските пътища. Компютърът не може да състави модел за поведението на една четиридесетгодишна италианска състезателна кола с ограничено производство. И въпреки това са направили симулацията.

— Но каква е цялата тази работа с гаража в Сонома?

Кенър сви рамене.

— Ти не знаеш. Сара не знае. Всъщност никой не може да потвърди със сигурност, че колата е била там. Гаражът обаче наистина е бил нает — и според мен лично от Джордж. Макар че никога няма да разберем със сигурност.

Евънс отвори вратата на лимузината и стъписано спря. Тед Брадли беше в кръв — стичаше се по брадичката му и по предницата на ризата.

— Какво е станало?

— Подхлъзна се — каза Дженифър. — И си прехапа езичето.

По време на обратния полет Сара Джоунс бе обзета от противоречиви чувства. Първо, беше дълбоко наранена от факта, че тялото на Джордж Мортън бе намерено — някъде дълбоко в себе си се беше надявала, че той ще се появи отнякъде жив и здрав. А стоеше и въпросът с Питър Евънс. Точно когато беше започнала да го харесва — да вижда в него нещо различно от обичайното мрънкало, една нова страна на характера му, корава и издръжлива по неговия си несръчен начин — точно когато започваше, в интерес на истината, да изпитва нещо по-специално към мъжа, който й беше спасил живота, изведнъж се беше появила тази друга жена, Дженифър някоя си, и Питър очевидно се заплесваше по нея.

На всичкото отгоре трябваше да изтърпи и Тед Брадли. Тед Брадли й беше ясен — беше го виждала в действие по време на безброй сбирки на НФПР и веднъж дори го беше оставила да си поупражни чара върху нея — актьорите й бяха слабото място, — но в последния момент бе решила, че твърде много й напомня за бившия й. Какво толкова намираше в актьорите, между другото? Те бяха толкова самовлюбени. Биха направили всичко, за да ги харесаш.