Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Господин Евънс? Питър Евънс?

— Аз съм.

— Елате с мен, ако обичате.

Всички понечиха да излязат от колата.

— Само господин Евънс — спря ги полицаят.

Брадли се запени:

— Но ние сме…

— Извинете, господине. Трябва им само господин Евънс. Ще се наложи да изчакате тук.

Дженифър се усмихна на Брадли.

— Аз ще ви правя компания.

— Страхотно.

Евънс слезе от колата и последва полицая през металната врата на гаража. Вътрешността беше разделена на дълги участъци с редици коли за ремонт. На повечето, изглежда, се работеше върху полицейски коли. Евънс усети острия мирис на ацетиленови горелки. Внимаваше да не стъпи в някоя от локвите моторно масло и мазните парцали по пода. Обърна се към придружаващия го полицай:

— За какво става въпрос?

— Чакат ви, господине.

Вървяха към дъното на гаража. Минаха покрай няколко смачкани и облени с кръв катастрофирали автомобила. Жици стърчаха от няколко катастрофирали коли. Друга пък я измерваха двама техници в сини лабораторни престилки. Мъж с камера на триножник правеше снимки на трета.

— Този там полицай ли е? — попита Евънс.

— Не. Адвокат. Законът ни задължава да ги пускаме.

— Значи тук се занимавате с катастрофирали автомобили?

— Когато трябва.

Завиха зад ъгъла и Евънс видя Кенър с трима цивилни полицаи и двама техници със сини престилки. Стояха около останките от ферарито на Мортън, повдигнато върху хидравличен постамент и осветено с ярки прожектори.

— А, Питър — поздрави го Кенър. — Мина ли през моргата да разпознаеш Джордж?

— Да.

— Браво на теб.

Евънс се приближи и застана под колата. Различни участъци от шасито бяха маркирани с жълти етикети.

— Добре, какво става?

Цивилните полицаи се спогледаха. После един от тях каза:

— Оглеждаме ферарито, господин Евънс.

— Това го виждам.

— Това е колата, която господин Мортън е купил наскоро в Монтерей, така ли?

— Мисля, че да.

— Кога е била направена покупката?

— Не знам точно. — Евънс се опита да си спомни. — Не беше отдавна. Миналия месец или нещо такова. Секретарката му, Сара, ми каза, че го е купил.

— Кой е осъществил покупката?

— Тя.

— А вашето участие какво е?

— Никакво. Тя просто ми каза, че Джордж си е купил кола.

— Вие не сте участвали в покупката, нито се уредили застраховката или нещо от този род?

— Не. С тези неща се занимават счетоводителите на Джордж.

— И никога не сте виждали документите на колата?

— Не съм.

— А кога за пръв път видяхте самата кола?

— Вечерта, когато Джордж я подкара от хотел „Марк Хопкинс“ — каза Евънс. — Вечерта, когато загина.

— Виждали ли сте колата преди онази вечер?

— Не.

— Наемали ли сте някого да работи върху колата?

— Не.

— Колата е била транспортирана от Монтерей до един частен гараж в Сонома, където е останала две седмици, преди да бъде закарана в Сан Франциско. Вие ли уредихте престоя в частния гараж?

— Не.

— Наемът е на ваше име.

Евънс поклати глава.

— Не знам нищо за това. Но Мортън често вписваше наеми или такива неща на името на счетоводителите или адвокатите си, когато не искаше самоличността на собственика или наемателя да стават обществено достояние.

— Но ако е постъпил така, би ви уведомил, нали?

— Не е задължително.

— Значи вие не сте знаели, че е било използвано името ви?

— Не знаех.

— Кой е работил върху колата в Сан Хосе?

— Нямам представа.

— Питаме ви, господин Евънс, защото някой е свършил доста работа върху това ферари, преди господин Мортън да се качи в него. Шасито е било отслабено на местата, маркирани с жълтите етикети. Системата против поднасяне — сама по себе си примитивна, защото колата е стара — е била извадена от строя и дисковете са били разхлабени на кръст, отпред вляво и отзад вдясно. Следите ли мисълта ми?

Евънс смръщи чело.

— Тази кола е била смъртоносен капан, господин Евънс. Някой я е използвал, за да убие клиента ви. А на договора за наем стои вашето име.

В колата отвън Тед Брадли въртеше Дженифър Хейнс на шиш. Тя може и да беше хубава, но всичко в нея беше сбъркано — маниерите й, опитите й да се прави на мъжко момиче и мнението й кажи-речи по всички въпроси. Беше казала, че работи по подготовката на процеса и че заплатата й се плаща от НФПР, но според Тед това беше невъзможно. Първо, връзката на Тед Брадли с НФПР беше публично достояние и като служител на фонда тя би трябвало да го знае и да се отнася с уважение към него и мнението му.