Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Самолетът се отдели от пистата и се издигна над гората.

— Съжалявам, че се наложи да побързате — каза Евънс, — но трябва да стигнем в моргата преди шест.

— Няма проблем, няма проблем. — Брадли се усмихна снизходително. След представлението беше останал още десетина минути да даде автографи на децата. Камерите заснеха и това. Той се обърна към Дженифър и я удостои с най-хубавата си усмивка. — А вие с какво се занимавате, госпожице Хадли?

— Работа за правния екип на глобалното затопляне.

— Браво, значи сте една от нас. Как върви подготовката за делото?

— Чудесно — каза тя и хвърли поглед на Евънс.

— Имам чувството, че сте също толкова умна, колкото и красива — каза Брадли.

— Всъщност не е така — каза тя. Евънс виждаше, че актьорът й лази по нервите.

— Скромна сте. Очарователно.

— Откровена съм и в този смисъл нека ви кажа, че не обичам ласкателствата.

— Едва ли е ласкателство във вашия случай — каза той.

— И едва ли е откровеност, във вашия — отвърна тя.

— Повярвайте ми, искрено се възхищавам на това, което правите — каза Брадли. — Нямам търпение да го начукате на онези от Агенцията за защита на околната среда. Трябва да ги притискаме непрестанно. Точно затова говорих на децата. Ще се получи страшен клип за внезапните климатични промени. И според мен мина изключително добре, не мислите ли?

— Сравнително добре, като се има предвид…

— Като се има предвид какво?

— Че бяха пълни глупости — каза Дженифър.

Усмивката на Брадли не трепна, но очите му се присвиха.

— Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид.

— Имам предвид всичко, което казахте, Тед. Цялата ви реч. Секвоите са пазители на планетата? И имат послание към нас?

— Ами, имат…

— Те са дървета , Тед. Големи дървета . Имат точно толкова послание към човечеството, колкото и един патладжан.

— Мисля, че пропускате…

— И са оцелели след горски пожари? Едва ли — защото те са зависими от пожарите, с тяхна помощ се възпроизвеждат. Обвивките на семената им са толкова твърди, че се разпукват само от горещината на огън. Пожарите са от първостепенно значение за здравето на една гора от секвои.

— Мисля — превзето каза Брадли, — че не сте схванали смисъла на казаното от мен.

— Сериозно? И какво по-точно не съм схванала?

— Опитвах се да внуша — може би малко лирично — вечността на тези велики праисторически гори и…

— Вечността? Праисторически? Знаете ли изобщо нещо за тези гори?

— Да. Така мисля. — Тонът му стана хладен, направо студен. Очевидно беше много ядосан.

— Погледнете през прозореца — каза Дженифър и посочи към гората, над която летяха. — От колко време мислите, че вашата праисторическа гора има този вид?

— Очевидно от стотици хиляди години…

— Не е вярно, Тед. Човешките същества са били тук хиляди години преди да се появят тези гори. Това знаехте ли го?

Той стискаше зъби. Не отговори.

— Нека ви обясня тогава — каза тя.

— Преди двадесет хиляди години, към края на Ледниковата епоха, ледниците се отдръпнали от днешна Калифорния, като пътьом издълбали Йосемитската долина и други живописни местенца. Когато ледените стени се отдръпнали, след тях останала мръсна, лепкава, влажна равнина с множество езера, подхранвани от топящите се ледници, но без никаква растителност. В основната си част влажни пясъци. След няколко хиляди години, докато ледниците продължавали да се придвижват на север, земята просъхнала. Този район на Калифорния се превърнал в арктическа тундра с високи треви, които поддържали живота на дребни животни от рода на мишките и катериците. По това време тук вече имало хора, които се прехранвали с лов на въпросните дребни животни и палели огньове… Дотук ясно ли е? — попита Дженифър. — Още нямаме праисторически гори.

— Слушам ви — изръмжа Тед. Очевидно се опитваше да овладее гнева си.

Тя продължи:

— Отначало само арктическите треви и храсталаци успявали да се захванат в бедната на хранителни вещества ледникова почва. Но след смъртта си те се разлагали и след хиляди години се образувал слой повърхностна почва. И това породило растителна колонизация, която била принципно еднаква навсякъде в следледникова Северна Америка. Най-напред се появили дребните борове — някъде преди четиринайсет хиляди години. По-късно към тях се присъединили смърчовете, канадската ела и елшата — всички тези дървета са устойчиви, но не могат да се появят първи. Именно те са представлявали истинската „праисторическа“ гора и доминирали този район през следващите четири хиляди години. После климатът се променил. Станало много по-топло и всички ледници в Калифорния се стопили. Станало топло и сухо, хората палели огньове и праисторическата гора изгоряла. Заменила я растителност от равнинен тип, главно дъбове и прерийни треви. Имало и ели, но не много, защото климатът бил твърде сух за иглолистната растителност. После, преди около шест хиляди години, климатът отново се променил. Станал по-влажен и елите и кедрите превзели района, създавайки обширните, гъсти, сенчести гори, които виждате сега. За тези гори обаче може да се говори и като за паразитна растителност — нещо като великански плевели, — понеже превзели терена и изместили естествената растителност от предишната ера. Защото тези големи сенчести гори спирали слънчевата светлина и другите дървета не можели да оцелеят. И понеже пожарите били често явление, тези сенчести гори се размножавали с бесни темпове. Така че определено не са вечни, Тед. Просто са последните на опашката.