Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Обади се на Сара да уредят самолета, но попадна на гласовата й поща. Обади се на пилота, но му казаха, че в момента лети.

— Какво искате да кажете?

— Че в момента лети.

— Къде?

— Не мога да ви кажа това, господине. Искате ли да ви включа на гласовата му поща?

— Не — каза Евънс. — Трябва ми самолет за чартърен полет.

— За кога?

— След половин час. За Сан Франциско с междинна спирка на летището, което е най-близо до Секвоя. Обратен полет довечера.

— Ще видя какво мога да направя.

А после умората го надви. Спря на банкета и излезе от колата.

— Какво има? — попита го Дженифър.

— Знаеш ли пътя до Ван Нюис?

— Да.

— Тогава ти карай.

Тръшна се на седалката до шофьора и си сложи колана. Изчака Дженифър да се включи в движението, после затвори очи и заспа.

В гората беше тъмно и хладно. Потоци слънчева светлина се промушваха през листака на величествените дървета. Миришеше на борови иглички. Земята под краката им беше мека като килим.

Мястото беше приятно, с шарена сянка и слънчеви зайчета, но дори и така телевизионните камери трябваше да включат прожекторите, за да заснемат третокласниците, които седяха в концентрични кръгове около известния актьор и активист Тед Брадли. Брадли беше с черна тениска, която подчертаваше грима му и мургавата му красота.

— Тези великолепни дървета са ваше рождено право — каза той и обхвана с жест гората наоколо. — Стоят тук от векове. Много преди да се родите вие, преди да се родят родителите ви, дори преди да се родят прабабите и прадядовците ви. Някои от тях са били тук още преди Колумб да открие Америка! Преди индианците! Преди всичко! Тези дървета са най-старите живи неща на планетата. Те са пазителите на Земята. Те са мъдри и имат послание към нас: оставете планетата на мира. Не я мъчете, не мъчете и нас. И ние трябва да се вслушаме в гласовете им.

Хлапетата го гледаха като омагьосани. Камерите следяха Брадли.

— Но сега тези великолепни дървета — оцелели след заплахата от пожари, сеч, ерозия на почвата и киселинните дъждове — сега те са изправени пред най-голямата заплаха. Глобалното затопляне. Вие, деца, знаете какво е глобалното затопляне, нали?

Ръце се вдигнаха масово.

— Аз знам, аз знам!

— Радвам се, че е така — каза Брадли и даде знак на децата да свалят ръце. Тед Брадли щеше да единственият говорещ днес. — Но може би не знаете, че глобалното затопляне ще причини една съвсем внезапна промяна в климата ни. Може би само след няколко месеца или след година изведнъж ще стане много по-горещо или много по-студено. И ще има пълчища насекоми или болести, които ще убият тези прекрасни дървета.

— Какви насекоми? — попита едно хлапе.

— Лоши — отвърна Брадли. — От онези, които ядат дървета, които пробиват дупки в тях и ги изяждат отвътре. — Размърда пръсти, все едно дълбае.

— На едно насекомо ще му трябва много време да изяде цяло дърво — извика едно момиченце.

— Не, няма! — отговори Брадли. — Точно в това е проблемът. Защото глобалното затопляне означава, че ще се появят много насекоми — пълчища насекоми — и те бързо-бързо ще изядат дърветата!

Дженифър се наведе към Евънс.

— Ти вярваш ли на тези глупости?

Евънс се прозина. Беше спал по време на полета, дремнал бе и в колата от летището до тази горичка в националния парк „Секвоя“. Сега усещаше главата си тъпкана с вълна, а видът на Брадли не му помагаше никак. Тъпкан с вълна и отегчен.

Хлапетата вече ни ги свърташе на едно място и Брадли се обърна директно към камерите. Говореше със самоувереност, усъвършенствана през годините на екран в ролята на президента:

— Заплахата от внезапните климатични промени — каза той — е толкова страшна за човечеството и за всичко живо на нашата планета, че по целия свят се провеждат конференции с надеждата да бъде намерено решение. Утре в Лос Анжелис започва конференция, на която учените ще обсъдят как може да се противодейства на тази ужасна заплаха. Защото ако не направим нещо, катастрофата ще ни застигне. И тези могъщи, великолепни дървета ще останат само спомен, пощенска картичка от миналото, снимка, увековечила човешката безчовечност към природата. Ние носим отговорност за катастрофалните климатични промени. И само ние можем да ги спрем.

Завърши, като леко се извърна с по-фотогеничния си профил към камерите и погледна пронизващо с бебешкосините си очи право в обективите.

— Имам пиш — каза едно момиченце.