Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Благодаря на всички ви, че дойдохте — каза Джон Болдър, изправил се пред грозд микрофони пред сградата. Светкавиците на фотоапаратите го обляха в светлина. — Аз съм Джон Болдър, а до мен е Николас Дрейк, президентът на Националния фонд за природните ресурси. Тук е и Дженифър Хейнс, основният ми съветник, и Питър Евънс от правната фирма „Хасъл и Блак“. Заедно ние обявяваме, че ще заведем дело срещу Агенцията за защита на околната среда на Съединените щати от името на островната държава Вануту в Тихия океан.

На заден план Питър Евънс прехапа устни, но после реши, че това не е добра идея. Нямаше смисъл да прави физиономии, които биха могли да се сметнат за проява на нервност.

— Бедният народ на Вануту — каза Болдър — е заплашен от още по-голямо обедняване заради най-голямата екологична заплаха на нашето време, глобалното затопляне, и опасността от резки климатични промени, които със сигурност ще последват.

Евънс си спомни, че само преди няколко дни Дрейк бе нарекъл резките климатични промени „възможност на хоризонта“. А след по-малко от седмица те вече се бяха превърнали в нещо „сигурно“.

Болдър говореше красноречиво как наводненията прогонвали народа на Вануту от родната му земя, подчертаваше трагедията на малките деца, чието историческо наследство било отмивано от бурните вълни, причинени от безсърдечния индустриален гигант на север.

— Това е въпрос на справедливост за народа на Вануту, а и за бъдещето на целия свят, което стои под заплахата на резките климатични промени, и затова ние обявяваме днес началото на процеса.

След което даде думата на журналистите за въпроси.

Първият въпрос беше:

— Кога точно ще подадете иска?

— Въпросът е сложен от техническа гледна точка — каза Болдър. — В момента в офисите ни работят четиридесет изследователи, които се трудят ден и нощ за нашата кауза. Когато те приключат с тежката си задача, ние ще подадем нашата жалба за обезщетение.

— Къде ще я подадете?

— Във федералния областен съд на Лос Анжелис.

— За какви щети ще претендирате? — попита друг репортер.

— Каква е реакцията на правителството?

— Ще има ли съдебно изслушване?

Въпросите валяха един през друг, Болдър беше в стихията си. Евънс хвърли поглед към Дженифър, която стоеше в другия край на подиума. Тя почука дискретно по часовника си. Евънс кимна, после погледна към своя, направи физиономия и слезе от подиума. Дженифър го последва.

Двамата влязоха в склада и минаха покрай охраната.

И Евънс зяпна изумен.

Осветлението беше намалено. Изследователите ги нямаше. Стаите бяха опразнени, мебелите — струпани на купчини, документацията — прибрана в кашони. Работници изнасяха кашоните с палети.

— Какво става? — попита Евънс.

— Договорът ни за наем изтече — каза Дженифър.

— И се местите?

Тя поклати глава.

— Не. Напускаме.

— Какво имаш предвид?

— Че напускаме, Питър. Търсим си нова работа. Активната работа по подготовка на делото е прекратена.

Чуха Болдър по високоговорителя:

— Имаме основания да очакваме съдебно разпореждане в рамките на следващите три месеца. Лично аз имам пълно доверие в четиридесетимата изключителни мъже и жени, които ни помагат в подготовката за този епохален процес.

Евънс отстъпи назад да направи място на носачите, които изнасяха една голяма маса. Същата маса, на която го бяха интервюирали само преди три часа. Друг работник вървеше отзад, понесъл кутии с видео оборудване.

— Как ще стане това? — попита Евънс: имаше предвид казаното от Болдър. — Така де, хората ще разберат какво става…

— Случващото се е напълно логично — каза Дженифър. — Ще подадем молба за предварително разпореждане. Молбата ни трябва да мине по канален ред през системата. Очакваме, че районният съд ще я отхвърли поради спорна юрисдикция, така че ще я внесем в Девети мобилен, а след това очакваме да се стигне и до Върховния съд. Процесът не може да започне, докато не се реши въпросът със съдебното разпореждане, което може да отнеме няколко години. Следователно ние съвсем разумно разпускаме многобройния си изследователски персонал, затваряме скъпия си офис и чакаме с минимален правен екип на щат.

— Имате ли го този минимален правен екип?

— Не. Но ти попита как ще стане.

Евънс гледаше как изнасят кашоните през задния вход.

— Всъщност никой не е имал намерение да завежда този процес, нали?