Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Чак пък толкова.

— Беше на банкетната маса с вас.

— Но Сара би била…

— Евънс, кое по-точно не разбираш? Отиваш в Сан Франциско и взимаш Брадли с теб. Точка.

Евънс въздъхна.

— Къде е той?

— В Секвоя. Ще трябва да идеш да го вземеш.

— Секвоя?

— Националният парк. На път ти е.

— Но…

— Брадли вече е уведомен. Секретарката ми ще ти даде телефона на моргата в Сан Франциско. Чао, Евънс. Опитай се да не прецакаш поне това.

Щрак.

— Някакъв проблем ли? — попита Дженифър.

— Не. Но трябва да ида в Сан Франциско.

— Ще дойда с теб — каза тя. — Коя е Сара?

— Личната секретарка на Мортън.

— Виждала съм я на снимки — каза Дженифър. — Бива я.

— Къде си я виждала снимки?

— В едно списание. От тенис турнир. Тя се състезава или нещо такова, нали?

— Не знам.

— Щом си прекарвал толкова много време с Мортън, би трябвало да я познаваш добре.

— Не е точно така — каза той и вдигна рамене. — Прекарахме известно време заедно напоследък.

— Хм. — Тя го погледна развеселена. — Питър, това всъщност не ме засяга. Тя е много хубава. Напълно нормално е от твоя страна.

— Не, не — каза той и посегна към телефона. — Няма такова нещо. — И с надеждата да сложи край на този разговор, набра номера на полицейското управление в Бевърли Хилс и попита за инспектор Пери. Още не се бил върнал от съда. Евънс остави съобщение и затвори. Обърна се към Дженифър. — Какво става, когато издадат заповед за задържането ти?

— Това е от криминалното правораздаване — каза тя. — Не е по моята част. Съжалявам.

— И по моята не е.

— Някой се кани да те арестува ли?

— Надявам се да не се стигне дотам.

После се обади Лиза, приказливата секретарка на Хърб Лоуенстайн.

— Здрасти, Питър. Обаждам се да ти дам телефоните на господин Брадли и на моргата в Сан Франциско. Работят до осем. Ще стигнеш ли дотогава? Хърб иска да знае. Много е разстроен.

— От какво?

— Никога не съм го виждала такъв. Така де, поне през последните няколко седмици.

— Какво става?

— Мисля, че е разстроен заради Джордж. Такъв удар. А и Дрейк се е побъркал. Днес му звъня поне пет пъти. И мисля, че обсъждаха тебе.

— Мен ли?

— Да. — Лиза заговорнически сниши глас. — Хърб си затвори вратата, докато говореха, но аз… ами, подочух някои неща.

— Какви?

— Няма да казваш на никого.

— Няма.

— Искам да кажа, че аз не… просто си помислих, че би искал да знаеш.

— Права си, искам.

— Защото тук напоследък много се говори — каза тя, като сниши глас още повече — дали не трябва да напуснеш.

— Да напусна фирмата?

— Да, такова де, да те освободят. Реших, че би трябвало да знаеш.

— Така е. Благодаря ти. Кой го говори това?

— Ами, Хърб. И Дон Бландингс, както и двама от старшите партньори. Боб и Луиз. Защото по някаква причина Дрейк направо ти е бесен. А и заради някакъв човек, с когото си се бил сдушил, някой си Канър или Конър?

— Разбирам.

— Господин Дрейк е много разстроен заради господин Конър.

— И защо така?

— Казва, че бил шпионин. Че работел за индустрията. За замърсителите .

— Разбирам.

— Та както и да е, идеята е, че господин Дрейк е важен клиент, а ти си го вбесил. Въпреки това никога не биха посмели да те уволнят, ако Мортън беше жив. Само че той вече не е. А пък тебе те няма никакъв напоследък. И от полицията те търсят, което, трябва да ти кажа, не е хубаво . Изнервя всички. И те… ти каква работа имаш всъщност с този господин Конър?

— Дълга история.

— Питър. Аз ти казах каквото знаех. — Последното прозвуча нацупено. Стана му ясно, че трябва да й снесе нещо в замяна.

— Добре де — каза той, като се опита да придаде неохота на гласа си. — Изпълнявам поръчка, която Мортън ми възложи, преди да умре.

— Сериозно? Каква поръчка?

— Тайна е, още не мога да ти кажа.

— Джордж Мортън ти е възложил поръчка?

— Писмено — каза той. Мислеше си, че това ще поохлади праведния гняв на началниците му.

— Уха. Няма да посмеят да те уволнят, щом си отсъствал по работа на фирмата.

— Лиза, трябва да затварям.

— А ако го направят, ще имаш чудесно основание да заведеш дело за неправомерно уволнение.

— Лиза…

— Добре де, добре. Знам, че не можеш да говориш. Пожелавам ти късмет!

Той затвори. Дженифър се усмихваше.

— Много умело.

— Благодаря.

Само че не й се усмихна в отговор. Ако питаха него, ситуацията започваше здраво да загрубява. Глождеха го лоши предчувствия. А освен това беше много, много уморен.