Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Знаеш ли, звучи откачено като си помислиш, че глобалното затопляне никога не е било реално явление.

— Истинска лудост — каза тя и кимна.

— Така де, целият свят вярва в това.

— Да — каза Дженифър. — Целият свят вярва. Но в залата ние мислим само за съдебните заседатели. А защитата ще пожъне истински успех с тях.

— Заради примера, за който ми разказа ли?

— О, много по-лошо е. Очакваме защитата да пледира следното — дами и господа съдебни заседатели, всички вие сте чували твърденията, че нещо, наречено „глобално затопляне“, се случва заради увеличените количества на въглероден двуокис и други парникови газове в атмосферата. Онова, което не знаете обаче, е, че количествата въглероден двуокис са се увеличили незначително. Ще ви бъдат показани графики за увеличаващите се количества въглероден двуокис, които ще изглеждат като връх Еверест. Но реалността е следната. Въглеродният двуокис се е увеличил от 316 частици на милион до 376 частици на милион. Реалното увеличение е шейсет частици на милион . А това е толкова незначителна промяна на фона на цялата ни атмосфера, че дори е трудно да си я представиш. Как бихме могли да си я представим образно?

Дженифър се облегна назад и махна широко с ръка.

— След това ще извадят диаграма на футболно игрище. И ще кажат: представете си състава на земната атмосфера като футболно игрище. В по-голямата си част атмосферата е съставена от азот. Значи, ако започнем от гол линията, азотът заема цялото поле до седемдесет и осмия метър. А останалото е в по-голямата си част кислород. Кислородът е до деветдесет и деветия метър. Остава само един метър. Само че и в него преобладава инертният газ аргон. Аргонът свършва на осем сантиметра от гол линията. Това си е, кажи-речи, ширината на бялата черта, приятели. И колко от тези оставащи осем сантиметра се падат на въглеродния двуокис? Два и половина сантиметра. Ето колко въглероден двуокис има в атмосферата ни. Два и половина сантиметра в стометрово футболно игрище.

Тя направи многозначителна пауза, после продължи:

— А сега, дами и господа съдебни заседатели, казано ви е, че количествата въглероден двуокис са се увеличили през последните петдесет години. Знаете ли с колко са се увеличили на нашето футболно игрище? Увеличили са се с девет милиметра — по-малко от дебелината на молив. Това е доста повече въглероден двуокис, но е миниатюрна промяна в състава на цялата ни атмосфера. И въпреки това от вас се очаква да повярвате, че тази незначителна промяна е тласнала цялата ни планета към опасно затопляне.

— Но на това може лесно да се отговори — каза Евънс.

— Чакай — спря го тя. — Още не са свършили. Първата им цел е да внушат съмнения. Втората — да предложат алтернативно обяснение. Така, изваждат значи температурната диаграма на град Ню Йорк, която ти показах. Повишение от пет градуса след 1815-а. И казват — през 1815-а година населението на Ню Йорк е било сто и двайсет хиляди души. Днес е осем милиона. Градът се е разраснал с шест хиляди процента . Да не говорим за всичките небостъргачи, климатици и бетон. Така, нека те попитам. Логично ли е да се сметне, че един град, разраснал се с шест хиляди процента, е по-горещ само защото има малко увеличение на незначителното количество въглероден двуокис в световната атмосфера? Или е станал по-горещ, защото сега е много, много по-голям?

Тя се облегна назад.

— Но този аргумент лесно може да се обори — каза Евънс. — Има много примери за малки неща, които водят до мащабни резултати. Спусъкът е малка част от пушката, но е достатъчен, за да се произведе изстрел. А и във всеки случай тежестта на доказателствата…

— Питър — прекъсна го тя и поклати глава. — Ако ти беше съдебен заседател и ти зададат този въпрос за Ню Йорк, до какъв извод би стигнал? Глобалното затопляне или твърде многото бетон? Самият ти какво мислиш, между другото?

— Мисля, че е по-горещ, защото е голям.

— Именно.

— Но все още ви остава морското равнище.

— За жалост — каза тя, — морското равнище при Вануту не се е покачило значимо. В зависимост с коя база данни работиш или няма никаква промяна, или има покачване с четиридесет милиметра. Сантиметър и нещо за трийсет години. Което е практически равно на нулево повишение.

— Тогава няма как да спечелите делото — каза Евънс.

— Именно. Макар че твоят аргумент със спусъка е добър.

— Ако не можете да спечелите, защо сте свикали пресконференцията? — попита Евънс.