Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Да, така е. Защитата няма да пропусне възможността да покаже на заседателите многобройни варианти на този номер, взети от пропагандна екологична литература, чиято цел е да се набират средства.

Евънс забеляза неизречената обида към природозащитните групи и каза:

— В такъв случай нека не допускаме никакви номера. Използвайте пълните температурни записи. Откога датират те?

— За Уест Пойнт — още от 1826-а.

— Добре. Защо не използвате тях? — Евънс го предложи съвсем спокойно, защото беше широко известно, че тенденцията към затопляне в глобален мащаб започва от средата на деветнайсети век.

Всяко кътче по света беше станало по-топло в сравнение с 1850-а и диаграмата от Уест Пойнт щеше да го потвърди.

Дженифър, изглежда, също го знаеше, защото изведнъж се поколеба, извърна се, разрови купчините с диаграми и се намръщи, сякаш не можеше да открие търсената.

— Не разполагате с тази графика, така ли? — попита Евънс.

— Не, не. Имаме я, повярвай ми. Да. Ето я. — И я извади.

Евънс й хвърли един поглед и видя, че Дженифър го е подвела.

— Както ти предположи, диаграмата е красноречива — каза тя. — За последните сто седемдесет и четири години няма промяна в средната температура, измерена в Уест Пойнт. Била е 51 градуса по Фаренхайт през 1826-а и пак толкова през двехилядната.

— Но това е само един запис — успя да реагира Евънс. — Един от многото. Един от стотици. От хиляди.

— Имаш предвид, че други записи ще покажат различна тенденция?

— Сигурен съм в това. Особено ако се използват пълните записи, тези от 1826-а.

— И си прав — каза тя. — Различните записи наистина показват различни тенденции.

Евънс се облегна назад, доволен от себе си. Скръсти ръце на гърдите си.

— Град Ню Йорк, покачване от пет градуса по Фаренхайт за сто седемдесет и осем години.

— Олбъни, спад с половин градус за сто и осемдесет години.

Евънс сви рамене.

— Местни вариации, както вече казах.

— Аз обаче се питам — каза Дженифър — как тези местни вариации се вписват в теорията за глобалното затопляне. Както аз го разбирам, глобалното затопляне се причинява от повишеното количество на така наречените парникови газове, като въглеродния двуокис, които улавят топлината в земната атмосфера и й пречат да се оттече в космоса. И ти ли го разбираш така?

— Да — каза Евънс, благодарен, че не му се налага сам да даде дефиниция на феномена.

— Така, значи според теорията — продължи Дженифър, — самата атмосфера се затопля, точно като въздуха в парник?

— Да.

— И тези парникови газове влияят на цялата планета.

— Да.

— А ние знаем, че въглеродният двуокис — газът, за който всички ние се притесняваме — се е увеличил еднакво по целия свят… — Тя извади друга диаграма 15 15 Южен полюс, Мауна Лоа: К. Д. Кийлинг, Т. П. Уорф и Групата за изследване на въглеродния двуокис, Институт по океанография „Скрипс“, Калифорнийски университет, Кал. 02093, САЩ; Сейшелски острови: Томас Дж. Конуей, Питъртанс, Дий С. Уотърман, Национално управление на океаните и атмосферата, Лаборатории по наблюдение и диагностика на климата, 325 Бродуей, Воулдър, Колорадо 80303. Виж http://cdiac.e8d.ornl.gov/trende/co2/content8.htm .

— Да…

— И е логично да се заключи, че ефектът му е еднакъв по целия свят. Точно затова се нарича глобално затопляне.

— Да…

— Но Ню Йорк и Олбъни са само на двеста и четиридесет километра един от друг. Три часа път с кола. Нивата им на въглероден двуокис са еднакви. И въпреки това едното място е станало доста по-топло, а другото — малко по-студено. Според теб това пример ли е за глобално затопляне?

— Времето е явление с местен характер — каза Евънс. — Някои места са по-топли или по-студени от други. И винаги ще е така.

— Но ние говорим за климат, а не за време. Климатът е времето за дълги периоди от време.

— Да…

— И аз бих се съгласила с теб, ако и двете места бяха станали по-топли, макар и в различна степен. Само че имаме едно, което е станало по-топло, и друго, което е станало по-студено. А както видяхме, в Уест Пойнт — който е между двете — не е регистрирана никаква промяна в температурата.

— Ако не се лъжа, теорията за глобалното затопляне гласи, че някои места ще станат по-студени.

— Така ли? И защо?

— Не съм сигурен, но знам, че го четох някъде.

— Цялата атмосфера на Земята се затопля, а някои места стават по-студени?

— Нещо такова.

— Ако се замислиш върху това твърдение, то струва ли ти се логически издържано?

— Не — каза Евънс, — но както всички знаем, климатът е много сложна система.