Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Не. — Евънс поклати глава.

— Добре. Ще ти дам един прост пример. Група генетично идентични мишки са пратени за изследване в две различни лаборатории. На едната лаборатория е казано, че мишките са с генетично подобрен интелект и ще преминат през лабиринта по-бързо от нормалното. На другата — че мишките са тъпи и ще минат през лабиринта бавно. И резултатите са следните — мишките са преминали лабиринта по-бързо в едната и по-бавно в другата лаборатория. А в щото време мишките са генетично еднакви.

— Добре де, значи са скалъпили резултатите.

— Твърдят, че няма такова нещо. Както и да е, не е само това. Друг пример. На група хора, които провеждат предизборна анкета, се казва: вижте, знаем, че анкетиращите могат да повлияят в някаква степен на резултатите от допитването. Искаме да избегнем това. Така че ще почукате на вратата и щом някой ви отвори, започвате да четете написаното на тази карта и нищо друго: „Здравейте, правим анкети и сега ви чета от тази карта, за да не повлияя по никакъв начин на мнението ви… и така нататък“. Анкетиращите не казват и една дума извън написаното на картите. На една група от анкетиращите е казано, че въпросникът ще получи седемдесет процента положителни отговори. На друга група казват, че положителните отговори ще са трийсет процента. Въпросниците са еднакви. Резултатите съответно са седемдесет за едната група и трийсет за другата.

— Как? — попита Евънс.

— Няма значение — каза Дженифър. — Важното е, че стотици изследвания потвърждават за пореден път, че очакванията предопределят резултата. Хората стигат до извода, който са очаквали. Това е причината за двойно анонимните експерименти. За да се елиминира субективният фактор на очакването, експериментът се поделя между различни хора, които не се познават . Хората, които подготвят експеримента, не познават хората, които го провеждат, нито онези, които анализират резултатите. Тези групи не общуват по никакъв начин и в нито един момент. Съпрузите и децата им не се срещат. Групите са в различни университети и за предпочитане в различни страни. По този начин се тестват новите лекарства. Защото само така може да се предотврати ефектът на субективното очакване.

— Добре, но…

— Та сега ние говорим за температурни данни. Те трябва да бъдат обработени по различни начини. Не само заради ефекта на градското затопляне. Заради редица други неща. Метеорологичните станции се местят. Подменят техниката си с по-съвършена и новото оборудване може да отчете по-високи или по-ниски температури отпреди. Или пък се поврежда и трябва да се реши дали част от данните не са компрометирани заради повредата. Често се стига до субективни преценки при съставянето на температурните записи. И точно тук се промъква субективното очакване. Навярно.

— Навярно?

— Не може да се твърди със сигурност — каза Дженифър, — но винаги когато един екип върши цялата работа, има риск от субективно очакване. Ако един екип създава модел, а след това го тества и анализира резултатите, тези резултати са рискови. Просто са такива.

— Значи температурните данни не са достоверни?

— Температурните данни са под подозрение. Всеки добър адвокат ще ги направи на пух и прах. За да ги защитим, ние смятаме да…

Най-внезапно операторският екип се раздвижи и излезе от залата. Дженифър сложи ръка върху неговата.

— Не се тревожи за това, снимаха без звук. Просто исках да изглежда като оживена дискусия.

— Чувствам се като последен глупак.

— Изглеждаше добре. Само това има значение за телевизията.

— Не — каза той и се приведе към нея. — Имам предвид, че когато ти отговарях, не бях откровен. Аз… започнах да си задавам някои… на път съм да си променя мнението за много от тези неща.

— Наистина?

— Да — каза той, като сниши глас. — Тези температурни диаграми например. Те повдигат очевидни въпроси за реалността на глобалното затопляне.

Тя бавно кимна. Наблюдаваше го напрегнато.

— И ти ли? — попита той.

Тя пак кимна.

Обядваха в същия мексикански ресторант като преди. И пак като преди ресторантът беше почти празен — същите кинаджии от студиото на „Сони“ се смееха на ъгловата маса. „Сигурно идват тук всеки ден“, помисли си Евънс.

Но въпреки това всичко изглеждаше някак различно и не само защото тялото го болеше и очите му се затваряха. Имаше чувството, че е станал различен човек. Отношенията им с Дженифър също бяха различни.

Дженифър се хранеше тихо и проговаряше рядко. Евънс имаше чувството, че чака него, и след известно време каза: