— Компютърните модели показват, че е по-бързо 28 28 Ломборг, стр. 289–90, върху неадекватността на моделите на морското равнище на МККП. — Б.а.
.
— Компютърните модели не могат да докажат нищо, Тед. Една прогноза никога не може да бъде доказателство — защото се отнася до бъдещето. А компютърните модели не успяха да прогнозират дори с приблизителна точност последните десет или петнайсет години. Но ако сте решили въпреки това да им вярвате, няма да споря с вас. Така, кое беше следващото в списъка ви? Екстремното време — това също не е вярно. Множество изследвания показват, че там няма увеличение 29 29 Виж Хендерсън — Селърс и колектив, 1997, „Тропичните циклони и глобалната климатична промяна — оценка след конференцията на МККП“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 79:9–38. К. Николс Ландсий и колектив, „Тенденция към понижаване честотата на интензивните атлантически урагани през последните петдесет години“, „Изследователски географски писма“ 23:527–30. 1996. Според Междуправителствената комисия по климатичните промени към ООН „Проучването на метеорологичните данни не подкрепя теорията [за по-висока честота и интензивност на бедствените климатични явления] в контекста на дългосрочната климатична промяна“. МККП 1995, стр. 11. „Като цяло, няма доказателства, че бедствените, климатични явления или променливостта на климата са се увеличили в глобален мащаб през двадесети век…“ МККП, „Климатични промени“ 1995. В доклада на МККП от 2001 „Никакви дългосрочни тенденции не се наблюдават“ в тропическите и екстратропическите бури и никакви систематични промени в „честотата на торнадата, гръмотевичните и снежни бури“. „Служебно резюме“, стр. 2. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 292. — Б.а.
.
— Вижте какво, на вас може и да ви е приятно да ме затапвате, но истината е, че според страшно много хора бедствените климатични явления в бъдеще ще се увеличат, в това число повече урагани, торнадо и циклони.
— Да, вярно е, много хора мислят така. Ала науката не потвърждава мнението им 30 30 Ричард Фейнман: „Науката е усвоеното от човечеството умение да не се самозаблуждава“. — Б.а.
. Точно затова се правят научните изследвания, Тед, за да се провери дали становищата ни могат да бъдат доказани в реалния свят, или просто си фантазираме.
— Ураганите не са ничии фантазии.
Кенър въздъхна и отвори лаптопа си.
— Какво правите?
— Минутка — каза Кенър. — Нека го извикам на екрана.
— Ето, това са действителните данни, Тед — каза Кенър. — Броят на ураганите в САЩ през последните сто години очевидно не се е увеличил. Същото се отнася и до другите бедствени явления — няма нарастване в световен мащаб. Данните чисто и просто не подкрепят мнението ви. Така, споменахте също за Ел Ниньо.
— Да…
— Както знаете, Ел Ниньо е глобален климатичен модел, който се поражда, когато океанските температури по западното крайбрежие на Южна Америка се задържат над нормалните в продължение на няколко месеца. Задейства ли се, Ел Ниньо трае средно по година и половина и се отразява на времето по целия свят. Появява се приблизително на всеки четири години — двайсет и три пъти през последното столетие. И се е появявал в продължение на хилядолетия. Следователно е изпреварил всички твърдения за наличие на глобално затопляне. Но каква заплаха е Ел Ниньо за Щатите, Тед? Имаше мощен Ел Ниньо през 1998-а.
— Наводнения, съсипани реколти, такива неща.
— Всичко това се случи, да. Но крайният икономически ефект от последния Ел Ниньо е печалба от петнадесет милиарда долара заради удължения сезон на растеж и намалено използване на газ за отопление през зимата. И това е цифрата, след като от нея са извадени един и половина милиарда долара щети от наводненията и големите количества дъжд в Калифорния. Чиста печалба.
— Бих искал да видя това проучване — каза Брадли.
— Ще се погрижа да го получите 31 31 Станли А. Шанон, 1999: „Резултати от въздействието на Ел Ниньо от 1997–98 в САЩ“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 80, №9: стр. 1819–28. („Нетният икономически резултат изненадващо се оказа положителен… преките загуби в национален мащаб бяха около четири милиарда долара, а ползите — приблизително деветнайсет милиарда“.) — Б.а.
. Защото то навежда също на мисълта, че ако наистина се появи глобално затопляне, то вероятно ще донесе полза на повечето нации по света.
— Но не на всички.
— Да, Тед. Не на всички .
Читать дальше