Дъглас Кенеди - Убийствен бизнес

Прислужникът премигна шокирано, когато видя десетте кинта. После, пъхайки ги в джоба на жилетката си, ми каза:

— Наистина прекарайте една приятна вечер, сър.

Отидох в бара. Целият беше в черен мрамор, със сребърни огледала, с дълъг извит цинков тезгях и разкопано украсени столове. Заведението беше претъпкано с костюми — повечето мъже между трийсетте и четирийсетте; членове на деловата класа администратори, всичките безупречно пригладени, насищащи въздуха със своите пури Дънхил Робусто, за да се изтъкнат.

Открих тиха ъглова масичка и тъкмо си бях поръчал чисто мартини, когато телефонът ми звънна. Отговорих бързо — тъй като клетъчните телефони (макар и да не са забранени в бара на Сейнт Риджис) се приемат като проява на лошо възпитание в подобна снобска дупка.

— Аз съм. — Едва успях да различа гласа на Лизи от бръмченето по линията.

— Тръгнала ли си? — попитах, погледнах часовника си и забелязах, че закъснява.

— Още съм залепнала на една среща в Роял таун.

С кого си?

— С един бъдещ клиент. Милър, Бийдъл & Смарт. Средно голяма брокерска къща от Уолстрийт, опитваща се да разшири бизнеса си.

— Звучи забавно.

— Ако ти харесва да търгуваш със застаряващи пубертети.

— Искаш ли да тръгна надолу и да те посрещна там? То е на колко… само на десет преки.

— Тук трябва да оправя някои неща за около половин час. А после…

— Да?

— Е, имам голяма новина — изрече тя с подигравателно драматичен глас.

— Колко голяма? — попитах аз, включвайки се в играта.

— Такава, че да разтърси Земята. Голяма, че да ти спре дъхът.

— Неизвестността ме убива.

Тя спря за ефект.

— Успях да запазя маса в Патруун.

— Това не е ли заведението, за което четох миналата седмица в Ню Йорк?

— Не, това е заведението, за което аз ти казах да прочетеш в Ню Йорк…

— Някаква евтина закусвалня, нали? С огромни хамбургери?

— Новата любима дупка на манхатънските големи брокери, ако вярваш на всичко, което четеш:

— Никога не вярвам на нищо, което чета в Ню Йорк. Но Джина вярва. Това нейна идея ли беше?

— Имаш шестица за досетливост. Разбира се, според Джина Йан също си умирал да хапне там.

Джина работеше заедно с Лизи в Мосман & Кийтинг, средна фирма за пъблик рилейшънс 9 9 Public relations — отношения с обществеността; терминът се възприема без превод и на български. — Б.пр. . Съпругът й, Йан, водеше колоната Из града в Дейли Нюз . Те също бяха добре платени членове на нюйоркската бързо забогатяваща класа — и, за наше взаимно удивление, обичаха да показват наяве своите безвкусни привилегии винаги когато е възможно.

— Ще Дойдат при нас в Патруун, след като се отбият в някаква галерия в Сохо 10 10 Сохо — артистичен и снобски квартал в Манхатън, Ню Йорк — Б.пр. на откриването на някакво фантастично шоу от този фантастичен аборигенски художник, който рисува с пръсти…

— … и се обзалагам, че галерията ще бъде пълна с фантастични хора. Лу Рийд ще бъде там, нали?

— Разбира се. Заедно с Тим Робинс и Сюзан Сарандън. Може да се отбие и Гор Видал.

— Да не споменаваме Джон Ф. Кенеди…

— Шарън Стоун…

— И онзи стар и винаги готов Далай лама.

Разсмяхме се.

— Както и да е, Джина е изпълнена с благоговение — каза Лизи. — Защото в Патруун на масата им уж чакал списък с резервации за пет седмици напред… който аз успях да надхитря само преди тридесет минути.

— Смея ли да попитам как?

— Аз съм най-умната жена от пъблик рилейшънс в Ню Йорк, ето как.

— Не мога да не се съглася с това.

— Виж какво, трябва да се връщам на тази среща. Патруун е на Източна Четиридесет и шеста, номер сто и шестдесет. Масата е резервирана за девет и петнайсет. Чао.

И затвори.

Остави на Лизи да гепи маса за четирима в най-шикарния ресторант в града. И освен това, ако Лизи си науми нещо, тя неизбежно постига резултати. Защото, също като мен, тя е човек, за когото резултатите означават всичко.

Тя също е селянче от пущинака. Да сте чували за Ютика, Ню Йорк? Малко петънце посред снежния Североизток. Такова място, където буквално има шест белоснежни месеца в годината и където най-доброто светско удоволствие е пътят към града. Баща й бил сержант в местната полиция, депресиран тип, склонен към адски мрачни настроения, които давел в евтина местна бира. Майка й била типична домакиня, която винаги имала усмивка на лицето си, докато се занимавала с хиляда и една домашни подробности, но също така била голям любител на валиума и на ирландската бира.