Адам Кенеди: Принципът на доминото

Сега, когато всичко свърши или почти свърши, разбирам, че никога не е било така, както го исках. Това, от което се нуждаех, беше недостъпно, поне за мен.

Започва се, когато си много млад. Говорят ти неща, които не са истински. Искат от теб да вярваш, че човекът сам по себе си е ценност, че самоличността му е неприкосновена, че може да отиде толкова далече, да направи толкова много, да спечели толкова награди, за колкото е способен. Трябват му само сила, смелост и честност.

Това е една чудесна история. Завладяваща. Особено за хора, които нямат нищо. Те я научават рано, точно както преди тях техните бащи, майки, баби и дядовци. Чувстват нужда да й повярват и го правят.

Всеки човек е свободен. Съдбата му си е негова собствена. Така те учат. А също, че не е хубаво да задаваш въпроси. Намират начини да накажат хората, които ги задават.

И така, всичко си продължава по този начин, един несъвършен кръговрат, от който можеш да излезеш само ако умреш.

Тогава, разбира се, си отстранен. Това е последното наказание. Онези, които са вярвали най-много и са питали най-малко, свършват, без да вярват в нищо.

Заведоха ме в канцеларията на Дичър в четвъртък следобед. Самият Баукамп, неговият заместник, слезе в дърводелската работилница, за да ме вземе. Това не беше обичаен начин на действие в Хобарт, нито пък беше присъщо за Дичър да стане, когато влизаш при него. Но той направи точно това, когато аз отидох.

Имаше сто тридесет и шест мъже в „Максимална сигурност“. Деветдесет и петима негри, дванадесет пуерториканци, трима китайци, двама мексиканци, един индианец и двадесет и трима бели. Само двама от тях бяха учили повече от осми клас. Оскар беше единият, аз другият.

В понеделник, преди да се кача при Дичър, Оскар мина през двора по време на сутрешната почивка и ми подаде цигара.

— Продължавам да чувам разни неща за теб — каза.

— Какви например?

— Нищо определено. Просто нещо витае наоколо. Името ти продължава да е тема на разговор.

Пазачите не обичаха Дичър.

Разпространяваха за него нечувани истории. Говореха, че си сменял чорапите по три пъти на ден, а ризата — по два пъти; че си миел ръцете на всеки десет минути и че си слагал гумени ръкавици, преди да пикае. Той беше бледо, изсушено, сковано и с антисептичен вид копеле, мамка му, но в деня, в който аз говорих с него в канцеларията му, си изми ръцете само веднъж.

— В дърводелската работилница си, така ли?

— Да, сър.

— Харесва ли ти тази работа?

— Да, сър.

Дичър отвори една папка на бюрото си и разрови някакви книжа.

— Ти си тук от, нека да видим, от колко време?

— От пет години.

— И малко повече.

— Да, сър.

— Имаш чисто досие, трябва да те уведомя. Без нито едно петънце, доколкото мога да видя. — Той ме погледна. — С твоята биография… — Изглежда, забрави какво щеше да каже. Остана седнал за дълго време, като си чистеше ноктите с кламер. — Имам предвид това, че тук някъде трябва да има по-интересна работа от тази в дърводелската работилница.

Същата вечер, когато лежахме вече по наровете си на тъмно, Оскар попита:

— Какво стана при Дичър?

— Нищо. Само ме погали малко и това беше всичко.

— Какво имаш предвид?

— Каза, че съм добър затворник. И че вместо да бъда дърводелец, мога да имам друга работа.

— Глупости. Ако ти си образцов затворник, аз трябва да съм Дева Мария.

— Сериозно. Той точно така се изрази.

— Може би е жаден за тялото ти.

— Не мисля.

— Следващия път като го видиш, му кажи, че имаш двадесет и пет годишен съкилийник с космати крака и без задръжки…

— Ще го направя.

— Тоест, ако се нуждаят от някаква услуга, искам да се вредя.

След два дни Баукамп дойде отново за мен. Този път каза:

— Вземи си принадлежностите.

Сложих няколко инструмента в кутия, метнах я на рамо и се упътих към канцеларията на Дичър. Преди да влезе вътре, Баукамп рече:

— Остави кутията тук в коридора.

Този път Дичър не ме покани да седна.

— Трябва да се сковат лавици в заседателната зала, ей там в дъното на коридора. Ще бъде работа за няколко дни.

— Да, сър.

— Искам да кажа, когато изпратя да те повикат, да не идваш без инструментите си.