Клайв Къслър: Състезанието

— Това е Уейнър от счетоводство. Той е упълномощен от Американското аеронавтско общество да бди за правилата на надпреварата. ААО официално ще дадат одобрението си за нея. Ще го виждате често. Уейнър ще следи времето на всеки състезател и ще разрешава разногласия. Преценката му е окончателна. Дори аз нямам право да я променям.

— И сте сигурен, че може да присъства на този разговор?

— Аз му плащам и му осигурявам дома, в който живее семейството му.

— Тогава ще говорим открито — рече Ван Дорн. — Добре дошъл, господин Уейнър. Ще чуем защо господин Уайтуей иска да ангажира агенцията ми.

— Закрила — каза Уайтуей. — Искам да пазите Джозефина от съпруга й. Преди Хари Фрост да стреля по нея, е убил Марко Челере, изобретателят на самолетите й, в пристъп на бясна ревност. Свирепият луд бяга от закона и се боя, че я следи. Тя е единственият свидетел на престъплението му.

— Мълви се за това убийство, да — рече Айзък Бел. — Но никой не е виждал трупа на Челере, а областният прокурор не е повдигнал обвинение.

— Намерете го тогава! — светкавично отвърна Уайтуей. — Обвиненията могат да се повдигнат всеки миг. Джозефина е видяла мъжа си да застрелва Челере. Защо, мислите, е побягнал Фрост? Ван Дорн, искам агенцията ви да разследва изчезването на Марко Челере и да намери доказателства за обвинение, с което онзи селски прокурор да затвори Хари Фрост завинаги. Или да го обеси… Направете каквото е нужно и по дяволите разходите! Направете всичко възможно, за да защитите момичето от онзи луд.

— Де да беше луд — рече Ван Дорн.

— Какво искате да кажете?

— Хари Фрост е най-опасният престъпник на свобода, когото познавам.

— Не! — възрази Уайтуей. — Хари Фрост беше първокласен бизнесмен, преди да изгуби ума си.

Айзък Бел изгледа студено вестникарския магнат.

— Може би не си наясно как започна бизнеса си господин Фрост.

— Наясно съм с успеха му. Когато поех вестниците от баща си, Фрост беше най-големият вестникарски дистрибутор в страната. Когато се пенсионира — само на тридесет и пет, нека ви обърна внимание на това — той контролираше всяка будка на всяка гара в тази страна. Колкото и жесток да е бил с Джозефина, Фрост изгради континенталната си верига невероятно успешно. Честно казано, бих му се възхищавал като на бизнесмен, ако не се бе опитал да убие съпругата си.

— По-скоро бих се възхищавал на вълк с бяс — контрира го мрачно Айзък Бел. — Хари Фрост е безжалостен тиранин. Изгради „континенталната си верига“, както я наричаш, като уби всичките си конкуренти.

— Продължавам да твърдя, че беше чудесен бизнесмен, преди да се побърка. Вместо да живее от натрупаното си богатство, когато се пенсионира, той инвестира в стомана, железопътни линии и зърнените закуски „Постум“. С богатство като неговото би се гордял дори Дж. П. Моргън 5 5 Джон Пиърпойнт Моргън — изключително могъщ американски финансист и индустриалец от началото на миналия век, създател на компании като „Дженеръл електрик“. Критиците му го обвинявали, че дърпа конците на американската икономика с многобройните си инвестиции в на практика всеки неин отрасъл. — Б.пр. .

Бузите на Джоузеф ван Дорн така пламнаха, че внезапно станаха почервени от мустаците му. В острия му отговор обичайно слабата ирландска напевност в гласа му избуя в акцент като на дъблински морски капитан:

— Дж. П. Моргън е бил обвиняван в много неща, сър, и дори всички да бяха верни, нямаше да се гордее с богатството на Хари Фрост. Фрост притежава управленческите умения на генерал Грант, силата на мечка гризли и скрупулите на Нечестивия.

Айзък Бел го каза просто:

— Знаем как работи Фрост. Агенция „Ван Дорн“ се сблъска с него преди десетина години.

— Айзък, преди десет години си бил в гимназията.

— Не беше тъй — намеси се Ван Дорн. — Айзък тъкмо се беше записал като помощник в агенцията и ужасната истина е, че Фрост надви и двама ни. Когато пушекът се разнесе, той контролираше всяка будка в радиус от осемстотин километра от Чикаго, а тези от клиентите ни, които не бяха фалирали, бяха мъртви. Той постави кървавите основи на империята си под носовете ни и после се разпростря на изток и запад. Той е олицетворение на коварството. Не успяхме да изградим нито едно достатъчно добро обвинение срещу него.

Уайтуей видя възможност да спазари услугите на Ван Дорн и Бел за по-малко пари.

— Да не би да съм се предоверил на прочутото ви мото? „Никога не се предаваме. Никога.“ Дали да не потърся някой по-добър?