Клайв Къслър - Състезанието

Уайтуей се съгласи.

— Италианците и французите лесно се вълнуват, затова имат склонност към подобни занимания.

— Флегматичните германци и британци също правят опити — отбеляза сухо Бел.

— В Европа се готви война — намеси се Ван Дорн — и армиите им предлагат огромни награди за авиаторски подвизи, от които после да се възползват на бойното поле.

— Между кралете войнолюбци и нас, миролюбивите американци, зее огромна бездна — заяви тържествено Уайтуей.

— Една прекрасна причина — рече Айзък Бел — „Летящата любима на Америка“ да извиси страната ни на още едно ниво над подвизите на братя Райт и въздушните храбреци, които кръжат над тълпите в слънчеви дни. И ако Джозефина прослави САЩ, ще осигури напредък и за чисто новото поле на авиацията.

Думите на Бел харесаха на Уайтуей и Ван Дорн погледна главния си детектив с възхищение. Ловко бе поласкал евентуалния им клиент. Но Айзък Бел вярваше в казаното. За да се превърнат самолетите в бърз и надежден начин на транспорт, пилотите трябваше да се справят с ветровете и времето из целия огромен американски континент.

— Хари Фрост не бива да проваля тази надпревара.

— Бъдещето на летенето е на карта. И, разбира се, животът на младата ти авиаторка.

— Добре! — предаде се Уайтуей. — Покрийте страната от бряг до бряг. По дяволите цената.

Ван Дорн му подаде ръка, за да сключат сделката.

— Заемаме се веднага.

— Има и още нещо — спря ги Уайтуей.

— Да?

— Екипът, който ще защитава Джозефина.

— Ще го изберем лично.

— Всички трябва да са женени.

— Разбира се — каза Ван Дорн. — Това е ясно.

Докато двамата детективи се носеха с рев по улица „Маркет“, развеселеният Ван Дорн се позасмя.

— Женени детективи?

— Май че Джозефина е заменила ревнив съпруг с ревнив спонсор.

Айзък Бел остави неизказана мисълта си за уж наивното фермерско момиче, което бързо се е прехвърлило от богатия съпруг, който е плащал за самолетите й, към богатия издател, който също плащаше за самолетите й. Очевидно бе целеустремена жена, която получава каквото поиска. Искаше да се срещне с нея час по-скоро.

Ван Дорн рече:

— Имам чувството, че Уайтуей предпочита Фрост на бесилото, а не зад решетките.

— Сещаш се, че майката на Уайтуей — доста твърдоглава жена между другото — пише статии за неморалността на развода, а синът й е длъжен да ги публикува в неделните си приложения. Ако Престън иска да се ожени за Джозефина, ще предпочете обесен, за да получи благословията на майка си, а това значи и наследството си.

— С удоволствие бих направил Джозефина вдовица — изръмжа Ван Дорн. — Това е най-малкото, което заслужава Хари Фрост. Но първо трябва да го заловим.

— Може ли да ти препоръчам да сложиш Арчи Абът за охрана на Джозефина? Няма по-щастливо женен детектив в цяла Америка.

— Би бил пълен глупак, ако не беше толкова щастлив — отвърна Ван Дорн. — Жена му е хем красавица, хем богата. Понякога се чудя защо изобщо работи за мен.

— Арчи е първокласен детектив. Защо да спира да работи това, което прави толкова добре?

— Добре, ще му възложа да води екипа.

Бел каза:

— Предполагам, че ще назначиш детективи, а не момчета от „Охранителни услуги“.

„Охранителни услуги“ беше клон от бизнеса на агенцията. Те предлагаха първокласни хотелски детективи, бодигардове, придружители и нощни пазачи. Но малцина от ОУ имаха духа, енергията, инициативността и уменията, за да се издигнат до същински детективи.

— Ще назнача толкова детективи, колкото мога — отвърна шефът. — Но нямам армия от детективи за подобна работа — не и докато разпращам много от най-добрите ни хора в чужбина, за да организират презокеанските ни клонове.

— В този случай ти препоръчвам да потърсиш детективи, които са работили като механици.

— Чудесно! Така ще могат да стоят близо до нея и да работят по летящата й машина…

— И ще можеш да ме пуснеш по петите на Фрост.

Ван Дорн не пропусна остротата в тона на Бел. Погледна го изпитателно. В профил, докато Бел маневрираше по улицата, острият му нос и стиснатата челюст изглеждаха като изсечени от стомана.

— Можеш ли да подходиш трезво?

— Разбира се!

— Последния път той те надви, Айзък?

Бел се усмихна студено.

— Надви мнозина по-опитни от мен. Включително и теб, Джо.

— Обещай да не забравяш това и ще ти дам задачата.

Бел пусна скоростния лост и посегна през резервоара на локомобила, за да сложи длан върху тази на шефа си.