Клайв Къслър - Състезанието

Бел измина осем километра в земите на Хари Фрост, преди да види езерото. Зад него се издигаше обширно имение от дървени трупи, камък и плочи. Край къщата имаше големи колиби и други постройки, а по-далеч се виждаха оборите и сградите на мандрата. Бел заобиколи езерото по алеята и мина покрай ковачница, барака за опушване, перално помещение и в края на една широка поляна, покрай самолетен хангар — голям, широк навес, от който се подаваха елеваторите на един биплан.

Айзък Бел спря форда под портика на главната постройка, изфорсира малко двигателя и отвори прекъсвача на бобината му. Мястото изглеждаше изоставено. Чуваха се само потракването на нагорещен метал и въздишката на хладния езерен бриз.

Айзък Бел почука на входната врата. Никой не се показа. Натисна дръжката. Вратата беше много тежка, но отключена.

— Ехо! — извика отново Бел. — Има ли някой?

Никой не отговори.

От фоайето се влизаше в огромна зала, осветена ярко от високи прозорци. Във всеки ъгъл имаше по едно седемметрово каменно огнище. По пода бяха застлани ръчно тъкани килими, виждаха се пръснати столове и кушетки. Мрачни европейски картини висяха в блестящи златни рамки. Подпорни греди се издигаха високо. Стените и таванът бяха облепени с брезова кора.

Детективът влизаше от една пищна стая в друга.

В гърдите му постепенно се надигаше яд. Самият той издънка на бостънски банкерски род, наследил от дядо си цяло състояние, Айзък Бел бе свикнал с привилегиите на богатството. Но този така наречен лагер е бил купен с пари, спечелени от страданието на невинни мъже, жени и деца. Хари Фрост бе извършил толкова много престъпления, докато градеше империята си, че би било трудно човек да ги изброи, но едно от тях се отличаваше с гадостта си — взривяването на чикагското депо за вестници. Фрост гръмна депото, за да се отърве от неудобен конкурент в бизнеса. Взривът уби три вестникарчета. Най-голямото бе едва на дванайсет години.

Стъпките на Бел отекнаха по празния коридор, който свършваше със стълбище, водещо надолу.

Долу имаше тежка дъбова врата, обкована с пирони. Бел разби ключалката и пред очите му се разкри огромна винарска изба, издълбана в камъка. Докато обикаляше между стойките, мерна бутилки от най-добрите реколти през последните двадесет години — няколко бутилки чудесно бордо от 69-а и 71-а, както и изключително редки екземпляри от „Лафит“ 1848 г., почти двадесет години преди барон Ротшилд да купи имението „Медок“. Фрост бе купил дори една дълга поредица „Шато д’Икем“ от реколта 1811-а — макар че, предвид ниското качество на картините горе, Бел подозираше, че някой лъжлив търговец на вино му е продал еквивалента на фалшиво платно от френската Академия по изобразително изкуство.

Бел се измъкна от избата. В една от стаите горе погледът му се закова върху сватбена снимка в рамка, сложена на масата.

Хари Фрост във фрак и цилиндър се мръщеше срещу фотоапарата. Скъпата кройка на дрехите не можеше да скрие размерите му, а цилиндърът го правеше още по-карикатурно и нелепо грамаден. Бел разгледа внимателно снимката. Всъщност Фрост не беше дебелакът, на който приличаше от пръв поглед. Имаше някаква стаена пъргавина в стойката му. Приличаше на човек, готов всеки миг да се хвърли в атака. Буен като дългорого добиче, така го бе описал Джо ван Дорн. И бърз като такова, отбеляза наум Бел, и също толкова силен.

До него Джозефина приличаше на дете. Под смелото изражение на младото й лице, прозираше и нещо друго — предчувствие за приключение, сякаш се хвърля в непознатото с надежда за успех.

Зад младоженците сковано бе подредено едно семейство, което приличаше на фермери, облечени за църква. Бел позна каменното огнище зад тях. Значи сватбата е била тук, в лагера, в тази обширна, ехтяща стая. Лицата на семейството зад младоженците си приличаха, вероятно бяха роднините на Джозефина.

Бел излезе. Обходи къщата и разгледа пристройките. Едно помещение за карети беше пригодено за стрелбище. Там зад стъклена витрина имаше цял арсенал пистолети и пушки. Зад други витрини се мъдреха мечове, саби, ками и ножове.

В гаража бяха паркирани скъпи автомобили — лимузина „Пакард“, „Палмър-Сингър“ модел 31, „Ланчиа торпедо“, а също и няколко мотоциклета. Тези машини се вписваха добре в представата на Бел за Фрост като неспокоен отшелник. Живял е като крал, но и като бандит. Лагерът бе не просто имение, но и скривалище и Фрост, като всички успешни престъпници, е бил готов за бързо бягство. Сякаш Хари Фрост е знаел, че въпреки властта и парите е само въпрос на време да извърши някое зверство, което да го превърне в беглец.