Клайв Къслър - Състезанието

— Че що да ти казвам?

— Ако ми кажеш, няма да те предам на полицията. Ако не ми кажеш, татенцето ти се връща в затвора за нападение с огнестрелно оръжие, а вие двамата — в Елмайра 9 9 Елмайра — затвор в щата Ню Йорк — Б.пр. за нападение с тояги. И мога да се обзаложа, че нюйоркските и чикагските престъпници не се обичате много-много.

— Момчетата не знаят къде е Хари — изстена Сами Спилейн.

— Ти обаче знаеш.

— Хари се покри. Защо да ми казва къде е, щом не иска никой да го намери?

— На теб би ти казал — със старателно изиграно търпение отговори Бел, — за да можеш да му помагаш с пари, с оръжия, с колеги — биячи… Къде е?

— На Хари Фрост не му трябват пари от мен. И „колеги — биячи“ не му трябват.

— Човек не може да бяга без помощ.

— Не схващаш, господин детектив. Хари има пари във всяка банка в страната. Проследиш ли го до Ню Йорк, ще си вземе пари от Охайо. Проследиш ли го дотам, ще се ръкува с някой касиер в Калифорния.

Бел наблюдаваше ранения гангстер с присвити очи.

Спилейн описваше беглец, който прекрасно разбира колко голяма и разпокъсана е Америка. От онези модерни престъпници, които дори агенция от национален мащаб като „Ван Дорн“ трудно можеше да проследи през щатски граници и десетки юрисдикции. Отбеляза си наум да накара всички местни офиси на „Ван Дорн“ в страната да разпространят снимката на Фрост до всеки управител на банка на територията им. Начинанието си беше обречено — банките бяха десетки хиляди, но все пак можеха да опитат.

— Сигурно има дружки навсякъде, а?

— Не „дружки“ в смисъл на „приятели“. Но хора, които му дължат услуги. Как мислиш се добрах дотук след затвора? Хари търсеше хора за помощ, когато ще му е нужна. Търсеше ги непрестанно. Още от първото вестникарче, което набих — от първия път, когато заработих в търговския му отдел — винаги съм можел да разчитам на Хари Фрост.

— Ако знае, че ще му помагаш, трябва да ти е казал накъде е поел. Къде е той?

— Тате не знае, господине! — ревнаха в хор синовете на Сами.

— Господин Фрост го беше страх да не го хвърлят пак в лудницата.

— На никой не каза накъде ще ходи.

Айзък Бел разбираше, че няма да стигне доникъде така.

— Как избяга Фрост?

— Скочи на влак.

Релсите през градчето Норт Ривър се движеха и на север, и на юг. На север бе Канада. На юг — Саратога, Олбъни, Бостън, Чикаго или Ню Йорк.

— На юг — попита Бел — или на север?

— Север.

Значи на юг. А и с непрестанните реклами на Джозефина и участието й в надпреварата, на Фрост му стигаше да си купи вестник, за да я открие.

— Още един въпрос — каза Айзък Бел. — Ако пак ме излъжете, ще ви тикна и тримата в затвора. Къде е Марко Челере?

Сами Спилейн и синовете му се спогледаха объркани.

— Италианецът? Как така къде?

— Така. Къде?

— Мъртъв е.

— Сигурни ли сте?

— Защо, по дяволите, ще бяга иначе Хари?

Бел се зае с въпросите, на които трябваше да намери отговор, за да залови Хари Фрост, преди да е наранил Джозефина.

Докато чакаше влака за Олбъни, той прати телеграма на Грейди Форър, вандорнския човек по проучванията в Ню Йорк, за да му даде информация какво е правил Хари Фрост след ранното си пенсиониране на тридесет и пет. Поиска също така да прегледа стари вестници за сватбено обявление, което може да хвърли светлина как са се запознали и оженили Джозефина и Фрост.

Прати телеграма и на Арчи Абът в Белмонт парк, където състезателите се събираха на двукилометровата вътрешна част на една писта за конни надбягвания. Поиска Абът да попита Джозефина кога и как се е запознала с Марко Челере.

На гарата в Олбъни го чакаше отговорът на Арчи. Джозефина срещнала Челере миналата година в Сан Франциско, когато със съпруга й отишли на среща на авиаторите. Марко Челере наскоро бил имигрирал от Италия.

Кой точно бе този изобретател?

Бел прати задача и за Джеймс Дашууд, трудолюбив млад детектив от офиса им в Сан Франциско — да разучи какво е правил там Челере.

Любовници ли са били с авиаторката? Или Фрост е ревнувал без причина? Труден въпрос. Шериф Ходж му бе доверил, че семейство Фрост не общували на практика с никого в Норт Ривър. Никой в града не ги познавал като двойка. А Марко Челере бил аутсайдер — живеел в отдалечения лагер на Фрост и работел по самолета си. Бел трябваше сам да зададе деликатния въпрос на Джозефина.

Метрото на компания „Бързи превози Интерборо“ 10 10 „Бързи превози Интерборо“ — частната компания оператор на първата линия на нюйоркското метро. — Б.пр. откара Бел от гара Гранд сентръл до приземния вход на хотел „Никърбокър“, където се намираше нюйоркският офис на детективска агенция „Ван Дорн“. Бел откри Грейди Форър в подземния бар под главното преддверие. Форър не бе успял да намери вестникарски новини за сватбата на Фрост, но пък се бе добрал до няколко слуха. Джозефина била дъщеря на мандраджия от Адирондак — местно момиче от Норт Ривър, отраснало само на няколко километра от пищния лагер на Фрост. Несловоохотливият Ходж въобще не бе споменал това.