Клайв Къслър - Състезанието

Бел се качи в офиса и му се обади.

— Момичето на Джо Джоузеф — отговори Джон Ходж. — Голяма мъжкарана, но хубава като картинка. И най-независимото хлапе, което съм виждал. Но добро хлапе. Мила.

— Знаете ли как са се запознали с Фрост?

— Не е нещо, в което бих си врял носа.

Колкото до заниманията на Хари Фрост като пенсионер, от отдела за проучвания му съобщиха, че е обиколил света, за да ловува едър дивеч. При това положение защо Хари Фрост бе пропуснал толкова лесна мишена като Челере? Бе стрелял пет пъти — последните три по самолета на Джозефина. Два пъти е улучил, по думите на самата Джозефина пред Ходж. Ако телескопичният мерник не е бил настроен добре и Фрост е пропуснал първия изстрел, е щял да забележи и да компенсира, дори ако е разчитал само на железните мерници. Много малко вероятно бе да е пропуснал два пъти, мислеше си Бел. Куршумът в дървото вероятно е бил първият, който Джозефина е видяла да ранява Челере, но не и да го убива. Значи вторият го е убил. Фрост е пропуснал третият по самолета й — разбираемо, ловците на едри животни нямат опит със стрелба по летящи мишени. Но отново бе компенсирал и последните два изстрела почти я бяха убили.

Два дни по-късно от лабораторията в Чикаго съобщиха, че по тестовия куршум на Бел има балистични следи, може би подобни на тези върху куршума от дървото, но последният бил в твърде лошо състояние, за да са сигурни. Отговорникът по оръжията в агенцията пък се съгласи с Бел, че куршумът в дървото може да е минал през тялото на човек, когото е убил. А може само да го е одраскал или пък изобщо да го е пропуснал. Което също бе причина да няма тяло.

— Добре, че няма конни надбягвания — измърмори Хари Фрост на себе си. — Конете щяха да се задушат от дима.

Фрост никога не беше виждал толкова много влакове на гарата в Белмонт парк. Някога, когато бе един от многото пристигащи с частните си коли на чисто новата писта, мястото се препълваше, а тридесет десетвагонни влака докарваха зрители от града. Но онова гъмжило изобщо не можеше да се сравни със сегашното. Сякаш всеки летец в страната пристигаше с влак, с върволица от вагони, натоварени с части, вагон-ресторанти и спални вагони за механиците. Всеки вагон бе изрисуван и изписан с името на състезателя. В железопътния парк парни локомотиви изпускаха дим, по-малките локомотиви към гарата пък местеха вагони на странични коловози.

Електрическият влак, с който Фрост пристигна от Лонг Айлънд, замина от последния свободен перон.

Хари веднага видя влака на Джозефина.

Всичките шест вагона, дори вагона склад, бяха боядисани в жълто — цветът, който онази змия от Сан Франциско Уайтуей слагаше на всичко свое. На всичките шест вагона бе изписано „Джозефина“ с огромни червени букви, оформени като в книжките с проклетите ноти за проклетата й песен. Песента, написана по поръчка на Престън Уайтуей, бе обиколила страната като нашественическа армия. Където и да идеше, Хари Фрост не успяваше да избяга от песента — дрънчеше в баровете, долиташе от грамофоните, припяваха си я мъже и жени на улицата, блъскаше в черепа му като парен орган 11 11 Парен орган — популярен инструмент в началото на ХХ век. Свирел с пара или компресиран въздух, излизащ през тръби. — Б.пр. .

И така щеше да се случи. Почервенял от ярост, Хари Фрост излезе от гарата. Не само, че Джозефина бе предала брачните им обети, не само, че Челере бе предал доверието, заради което Хари пръсна хиляди долари в изобретенията му, а и го превърнаха в беглец.

Хари тайно се бе съветвал с адвокати. Всеки един от тях го предупреждаваше, че ако се стигне до съд, второ обвинение в убийство би било катастрофално за него. Този път парите нямаше да му помогнат. Политическите му връзки — най-добрите, които можеха да се купят — щяха да се стопят, когато вестниците превърнеха делото му в медиен цирк.

Хари дори приклещи един съдия от Нюйоркския апелативен съд в апартамента на любовницата му, и тогава мъжът му каза в прав текст, че единственият шанс на Фрост да избегне бесилото, е да гние до живот в лудница.

Но никой не можеше да залови лесно Хари Фрост. Откакто го освободиха от Матауан, той живя като отшелник. Широката общественост не познаваше лицето му. „Кралят на вестникарските будки“ бе известен само в бизнес средите. Обикновените граждани изобщо нямаха представа как изглежда.