Клайв Къслър: Състезанието

— Хей! — Уайтуей размаха юмрук. — Това е моето място!

Беше едър мъж, бивша футболна звезда, започнал вече да наддава. Арогантно килнатата му глава издаваше, че още изглежда добре, заслужава всичко, което му се понрави, и е достатъчно силен, за да настоява да го получи.

Айзък Бел скочи от колата и протегна силна ръка, усмихнат приятелски.

— О, Бел, ти ли си бил. Това е моето място!

— Здрасти, Престън! Мина време. Когато казах на Мариан, че ще се видим с теб, тя ме помоли да ти пратя поздрави.

Намръщената физиономия на Уайтуей изчезна лека-полека. Мариан Морган беше годеницата на Бел — прекрасна жена, работеща в киноиндустрията. Преди време тя бе работила за Уайтуей като ръководител на проекта му „Пикчър уърлд“ — прожекции на филмирани новинарски събития във водевилните театри и кина.

— Кажи на Мариан, че разчитам да заснеме страхотни неща от въздушната ми надпревара.

— Убеден съм, че няма търпение да го направи. Това е Джоузеф ван Дорн.

Вестникарският магнат и основателят на най-голямата детективска агенция в страната се огледаха преценяващо, докато се ръкуваха. Ван Дорн посочи нагоре.

— Тъкмо се любувахме на банера ви. Сигурно ще е много интересно.

— Затова ви се обадих. Заповядайте в кабинета ми. — Неколцина униформени портиери му отдадоха чест като на адмирал. Уайтуей щракна с пръсти. Двамина се спуснаха навън, за да паркират ролс-ройса.

В преддверието Уайтуей получи още приветствия. Към най-високия етаж ги откара позлатен панорамен асансьор, а там ги чакаше тълпа редактори и секретарки с готови моливи и бележници. Уайтуей започна да раздава заповеди, като изпрати част от хората по спешни задачи. Други се спуснаха зад него, дращейки бързо по листовете си, докато той диктуваше края на редакторската колонка на следобедния брой.

— „Инкуайърър“ порицава окаяното състояние на американската авиация. Европейците завземат все по-голяма територия за себе си в небето, докато ние плесенясваме на земята, удавени в прахта на нововъведенията. Само че „Инкуайърър“ никога не порицава отстрани, „Инкуайърър действа! Каним всеки смел американски авиатор, мъж или жена, да понесат знамето ни нависоко в Голямата въздушна надпревара на Уайтуей, от Атлантика до Тихия океан и да прекосят Америка за петдесет дни!“ Да се отпечата! А сега… — той извади изрезка от вестник от палтото си и зачете на глас: — „Смелият навигатор свали носещите си повърхности, за да поздрави зрителите, преди хоризонталният му рул и въртящото се спираловидно витло да повдигнат към небесата по-тежкият от въздуха аероплан на аеронавта.“ Кой е написал това?

— Аз, сър.

— Уволнен си!

Едри мъжаги от отдела по смяна на кадрите съпроводиха клетника до стълбището.

— „Инкуайърър“ говори на обикновения човек, не на инженера. Запишете следното: на страниците на „Инкуайърър“ ще има само „летящи машини“ и „самолети“, които се „карат“, „управляват“ или с тях се „лети“ от „пилоти“, „авиатори“, „авиаторки“ или „хора птици“. Без „навигатори“, които пускат котвата на „Луситания“, нито „аеронавти“, които звучат като някакви типове от гръцки мит. С вас може да знаем какво са носещи повърхности и хоризонтални рулове, но средният човек си иска крилете, както и руловете, с които се завива. Иска спираловидните витла да са перки. Чудесно знае, че ако някоя летяща машина не е по-тежка от въздуха, то тя не е самолет, а балон. И скоро ще иска това превзето „аероплан“ да стане „самолет“. Хващайте се на работа!

По преценката на Айзък Бел кабинетът на Уайтуей посрамваше „тронната зала“ на Джоузеф ван Дорн във Вашингтон.

Уайтуей седна зад бюрото си и обяви:

— Господа, първи научавате, че реших да спонсорирам свой участник в Голямата въздушна надпревара над САЩ „Уайтуей, от Атлантика до Тихия океан“, за купата „Уайтуей“ и петдесет хиляди долара награда. — Той направи драматична пауза. — Името й — да, господа, името й — е Джозефина Джоузеф.

Айзък Бел и Джоузеф ван Дорн се спогледаха, а Уайтуей изтълкува това като знак за изумление, а не за потвърждение на сигурни очаквания.

— Зная какво си мислите, господа: или съм много смел, задето подкрепям едно момиче, или съм много глупав. Нито едно от двете! Няма причина едно момиче да не може да спечели подобна надпревара. За да управляваш летяща машина, ти е нужно повече хладнокръвие, отколкото мускули, а тя е хладнокръвна като цял полк мъже.

Айзък Бел попита:

— Имате предвид Джозефина Джоузеф Фрост, нали?