Клайв Къслър - Състезанието

Усмивката на Бел беше по-дружелюбна от гласа му.

— Всъщност, чудя се дали комарджиите не се опитват да повлияят на състезанието.

— Кой, аз ли?

— Далеч сме от Бруклин, Джони. Какво правиш тук?

Мъсто възрази силно.

— Няма що да се бъркам. Победи, загуби, равни все ми е тая. Вие залагате, господин Бел. И сте, така, светски човек, ако ви преценявам вярно. Знаете, че букито никога не губи.

— Не е вярно — каза Бел. — Понякога губи.

Мъсто се спогледа изумен с бодигардовете си.

— Тъй ли? Кога това?

— Когато стане алчно.

— Какви ги говорите? Кой е алчен?

— Подкупваш репортери.

— Това са глупости. С какво могат тия драскачи да ми помогнат?

— Могат да похвалят някой самолет пред милиони залагащи читатели. С други думи, да изкривят залозите.

— Вярно ли? И кой самолет хваля?

— Този, който хвалиш от самото начало: безглавият пушър на Едисън Сидни Мартин.

— Това си е класна машина — възрази Мъсто. — Не й трябва помощ от Джони Мъсто.

— Но пък въпреки това получава много помощ от Джони Мъсто.

— Ей, не е като да преча на състезанието. Само давам информация. Обществено дело, така да се каже.

— Бих го нарекъл признание.

— Нищо не можете да докажете.

Усмивката на Айзък Бел изчезна. Детективът прикова със студен поглед букмейкъра.

— Мисля, че познаваш Хари Уорън.

— Хари Уорън? — Джони Мъсто поглади двойната си брадичка. — Хари Уорън? Хари Уорън… Чакай да помисля. А, да! Не е ли оня от вашите, дето шпионира нюйоркските банди?

— След два дни Хари Уорън трябва да ми прати телеграма, че се е видял с теб в офиса на „Ван Дорн“ в хотел „Никърбокър“ на Четиридесет и втора и Бродуей. Ако не го направи, ще те погна.

Бодигардовете на Мъсто изгледаха лошо детектива.

Бел не им обърна внимание.

— Джони, искам да го разгласиш: нямам проблем със залозите. Имам проблем с хора, които се опитват да ги изкривят.

— Аз не съм виновен за това, дето вършат другите.

— Разгласи го!

— А на вас какво ще ви помогне?

— Няма да могат да кажат, че не са били предупредени. Приятно пътуване до Ню Йорк.

Мъсто изглеждаше съсипан.

— Как ще се върна в Ню Йорк след два дни?

Айзък извади златния джобен часовник, отвори капака му и показа на Мъсто колко е часът.

— Тичай бързо и може да хванеш влака за мляко до Чикаго.

— Джони Мъсто никви влакове за мляко не взима.

— Когато стигнеш до Чикаго, може да се глезиш с „Туентиът сенчъри лимитед“.

— Ами състезанието?

— Два дни. Ню Йорк.

Букмейкърът и хората му тръгнаха, мърморейки възмутено.

Джеймс Дашууд излезе от мястото си за подслушване на тавана на вагона.

Бел му смигна.

— Един по-малко. Той обаче не е единственият надувко в голямата игра, който следва състезанието. Искам да наблюдаваш и останалите. Разрешавам ти да залагаш само толкова, колкото да се радват на присъствието ти.

— Мислите ли, че Мъсто ще се появи отново? — попита Даш.

— Не е глупав. За съжаление, вече е нанесъл вреда.

— Как така, господин Бел?

— Подкупените репортери вече са изпратили статиите си. Ако наистина има саботьор, който се опитва да обезвреди водачите, Мъсто току-що е направил Едисън Сидни Мартин негова основна цел.

Илинойските гръмотевични бури отново се разразиха и разделиха състезанието на две. Изоставащите летци, тръгнали късно от Пеория заради механични проблеми или умора, кацнаха в Спрингфийлд. Лидерите Стив Стивънс и сър Едисън Сидни Мартин се опълчиха на черните облаци на западния хоризонт и продължиха напред с надеждата да достигнат състезателната писта в Колумбия, преди бурите да ги свалят от стотици метри височина.

Джозефина, точно между водачите и изоставащите, реши да продължи. Айзък Бел остана с нея, без да изпуска земята от поглед, търсейки следа от Хари Фрост.

Помощните влакове на водачите в началото се движеха паралелно със самолетите, а след това ускориха, за да ги посрещнат на пистата с платнени покривала, за да запазят машините от дъжда, както и с колчета и въжета, за да не ги издуха силния вятър.

Марко Челере играеше докрай ролята си на добрия и услужлив Платов, като наблюдаваше работата на огромната свита механици, помощници и прислуга на Стивънс. След това взе три дъждобрана и изтича да помогне на Джозефина и Бел, когато се появиха от небето, прорязвано от светкавици.

Двойката жълти моноплани спряха, секунди преди да започне проливният дъжд.

Челере хвърли един дъждобран на Джозефина и още един на Бел, който рече: