Клайв Къслър - Състезанието

Айзък Бел беше впечатлен.

— Браво, Даш! Хубав пистолет!

— Подарък за рождения ден.

— Сигурно от майка ти?

— Не, срещнах едно момиче, което играеше карти. Усвоих навика от баща й. И той играе карти.

Бел кимна, доволен, че от хористчето оставаше все по-малко.

— Върни се тук, когато приключиш с Мъсто — каза той и отиде да търси Димитри Платов.

Откри руснака да слиза с бавна крачка по рампата на хангарния вагон на Джо Мъд. Бършеше масло от пръстите си с потопена в бензин кърпа.

— Добър вечер, господин Платов.

— Добър вечер, господин Бел. Горещо у Пеория.

— Може ли да ви попитам дали сте продавал термодвигател в Париж?

Платов се усмихна.

— А аз питам вие питате защо?

— Научих, че един италианец, изобретател на летящи машини на име Престоджакомо, може да е купил някакъв „реактивен“ двигател в Париж.

— Не от мен.

— Може да го е купил под различно име. Може да се е нарекъл Челере.

— Пак не купува от мен.

— А срещал ли сте Престоджакомо?

— Не. Всъщност, никога не чувам за Престоджакомо.

— Направил е впечатление. Продал е биплан на италианската армия.

— Не съм познал италианци. Освен един.

— Марко Челере?

— Не познавам Челере.

— Но знаете кой е?

— Разбира се, италианецът, правещ машината на Джозефина и онази голямата, която поправям за Стив Стивънс.

Бел нарочно смени темата.

— Какво мислите за машината на Стивънс?

— Не би било честно да обсъждам.

— Защо?

— Работата ви е за Джозефина.

— Пазя я, не работя за нея. Просто ви питам за неща, които биха ми помогнали да я пазя по-добре.

— Не виждам какво общо имала машината на Стивънс с това.

Бел отново смени подхода и попита:

— А срещнахте ли друг руснак в Париж? Сикорски?

Бакенбардите на Платов се дръпнаха в огромна усмивка.

— Сънародник гений!

— Научих също така, че вибрациите са сериозен проблем при повече от един двигател. Може ли Сикорски да поиска двигателя ви за машините си?

— Може би някой ден. Ще ме извинявате ли, моля? Дългът дава зов.

— Разбира се. Извинете, че ви отнех от времето… О, господин Платов? Може ли да ви задам само още един въпрос?

— Да?

— Кой беше италианецът, когото познавахте в Париж?

— Професорът. Ди Векио. Голям ум. Не практичен, но големи идеи. Не можеше да направи реалност, но големи идеи.

— Моят моноплан е на Ди Векио и се справя страхотно — каза Бел, чудейки се защо Даниела му бе казала, че не познава Платов. — Бих го нарекъл реализирана идея.

Платов сви рамене.

— Познавахте ли Ди Векио добре?

— Никак дори. Само слушал съм лекция. — Ненадейно руснакът се огледа, сякаш за да е сигурен, че са сами и понижи тон заговорнически: — За биплана с два двигателя на Стивънс? Вие сте прав. Вибрациите на два двигателя разтърсват. Разтърсват на парчета. Извинете сега, моля.

Айзък Бел наблюдава известно време как руснакът се разхожда с важна крачка по полето, кланя се на дамите и целува ръцете им. Платов, помисли си детективът, по-голяма фурия си и от термодвигателя си.

И не можеше да повярва, че този човек така и не се е представил на красивата дъщеря на професор Ди Векио.

Бел продължи да разглежда топографските карти, за да си набележи места, където Фрост би могъл да атакува. Даш се върна и съобщи, че Джони Мъсто черпи наред репортерите.

— Не е незаконно — отбеляза Бел. — Букмейкърите живеят от информация. Като детективите.

— Да, господин Бел. Само че го последвах до железопътното депо и го видях да дава на същите репортери и пачки пари.

— Какво смяташ, че прави?

— Ако ги подкупва, не мога да разбера какво биха направили за него в замяна.

— Едва ли иска името си във вестниците — каза Бел.

— Какво иска тогава?

— Покажи ми къде е.

Даш посочи и каза:

— Близо до реката има един товарен вагон, където играят зарове. Мъсто събира залозите.

— Навъртай се наоколо, така че да чуваш, но не толкова близо, та да се сети, че сме заедно.

Бел подуши бруклинския комарджия, преди да го чуе — силен аромат на гардении надви по-грубите миризми на траверси и локомотивен дим. Тогава чу пресипналият шепот на Мъсто:

— Залагайте, господа! Залагайте!

Бел заобиколи самотния вагон, спрян в един тъмен ъгъл на депото.

Един бандит с очи като стъклени топчета побутна Мъсто.

— А, това ако не е един от най-добрите ми клиенти. Никога не е късно да увеличите инвестицията си, сър. Колко да добавим към трите ви хиляди за Джозефина? Трябва да ви предупредя обаче, шансовете й растат. Хаплата вече е с петнайсет към едно, някои хора забелязват, че настига Стивънс.