Клайв Къслър - Арктическо течение

Доктор Кевин Бю погледна потъмняващия хоризонт на запад и се намръщи. Само преди часове слънцето грееше ярко, въздухът беше спокоен и термометърът показваше минус 7 градуса. След това обаче барометърът пропадна като камък в пропаст, което се придружи от постепенно нарастване на западните ветрове. На четиристотин метра от леда сивите арктически води се вълнуваха без външни белези, докато не стигнеха ръба му, където се разбиваха в облаци пръски.

Той пристегна качулката на канадката си, извърна се от режещия вятър и огледа дома си през последните няколко седмици. За лукс или удобство Лаборатория за проучване на ледовете 7 не би получила много точки в справочниците за мобилни жилища. Лагерът се състоеше от шест сглобяеми сгради, скупчени в полукръг и с входове на юг. Три миниатюрни спални бяха натикани до едната стена на най-голямата сграда, комбинация от камбуз, столова и заседателна зала. Една ниска постройка отсреща служеше за лаборатория и радио кабина, а покрита със сняг барака по-нататък бележеше края на лагера.

Изследователската лаборатория беше един от няколкото временни лагера сред ледовете на Канадския отдел по риболов и океанско дело. Бе изградена като плаващ научен център, който да наблюдава и изучава движението на арктическата ледена покривка. Откакто Лаборатория 7 бе започнала работа преди година, лагерът се бе придвижил с около триста километра — местеше се заедно с гигантски леден блок на юг през Бофортово море. В момента бе разположен на двеста и четиридесет километра от северноамериканското крайбрежие на ръба на леден шелф на север от територията Юкон. Приближаващото лято означаваше разтрошаване на ледения блок и всекидневното измерване на леда под краката им показваше, че топенето е доста сериозно и е намалило дебелината на блока от деветдесет на трийсет и шест сантиметра. Според Бю той и екипът му от четирима души разполагаха с две седмици, преди да разглобят лагера и да се евакуират с помощта на самолета „Туин Отър“.

Арктическият океанограф закрачи тежко към радио кабината. През свистенето на ледените частички, които се носеха над земята, чу воя на форсиран дизелов двигател. Погледна покрай постройките на лагера и видя жълтия булдозер, който почистваше сто и петдесет метровата писта. Тя беше жизненоважна, тъй като чрез нея самолетите всяка седмица доставяха храна и други припаси. Бю беше направил каквото трябва да бъде почистена по всяко време.

Без да обръща внимание на сновящия булдозер, Бю влезе в помещението, което служеше едновременно за лаборатория и радио кабина, като изтърси снега от краката си в преддверието. Отвори следващата врата, подмина няколкото коша, пълни с научни списания и апаратура, и се обърна към ъгъла, където се помещаваше сателитната радиостанция. Скот Кейс, сякаш вечно ококорен, с руса коса и весела усмивка, вдигна глава и го погледна. Кейс беше отличен физик и се занимаваше с изучаването на слънчевата радиация по полюсите, но като всички останали в лагера изпълняваше различни длъжности, включително старши оператор по съобщенията.

— Атмосферните условия отново объркаха радиосигналите ни. — Оплака се той на Бю. — Сателитната връзка е изцяло прекъсната, а и наземната не е по-добра.

— Сигурен съм, че идващата буря няма да подобри положението — отвърна Бю. — Дали в Туктояктук изобщо имат представа, че се опитваме да се свържем с тях?

— Не знам — отвърна Кейс. — Но повикванията ни нямат отговор.

Шумът на булдозера току пред самата сграда разтресе тънките стени.

— Поддържаш пистата чиста за всеки случай? — попита Кейс.

— Ние сме в графика за доставки на Туктояктук днес следобед. Може и да не знаят, че ще се озовем в центъра на снежна буря до час. Продължавай с опитите, Скот. Виж дали ще успееш да отмениш полета за днес, заради безопасността на пилотите.

Преди Кейс да посегне отново, радиото изпращя и един властен глас надделя над статичното електричество и отекна по високоговорителя:

— Лаборатория за проучване на ледовете 7, Лаборатория 7. Тук изследователски кораб на Агенцията за морско и подводно дело „Нарвал“. Чувате ли ме, край?

Бю изпревари Кейс, взе микрофона и отговори бързо:

— „Нарвал“, аз съм доктор Кевин Бю от Лаборатория 7. Какво има?

— Доктор Бю, не искаме да ви се бъркаме, но прихванахме опитите ви да се свържете с базата на бреговата охрана в Туктояктук, както и много техни повиквания без отговор. Изглежда, лошото време ви пречи да се свържете. Можем ли да ви съдействаме, като предадем съобщение от ваше име?