Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Софи вдигна крак да го ритне в слабините, но в последния миг го изрита в глезена, надяваше се, че това ще намали вероятността да я застреля. Махмуд изръмжа от болка и заподскача на един крак. Другарят му избухна в смях, с което го унижи още повече.

— Тази май е прекалено нахакана за теб — наля той масло в огъня.

Махмуд спря да подскача и пристъпи към Софи. Застана толкова близо до нея, че тя усети лошия му дъх.

— Ще й го нахакам аз — изсъска той яростно.

Обърна се да подаде автомата на другаря си и в същия миг се чу воят на генератор, а след секунди силен плисък, който заглуши плисъка на вълните. Всички погледнаха натам. От водата се издигаше някаква неясна сребриста арка.

— Махмуд, върви да провериш какво е това — нареди вторият пазач, чието настроение изведнъж беше станало сериозно.

Махмуд се наведе към Софи и прошепна:

— Ще видиш ти, като се върна.

Софи му метна убийствен поглед, но когато арабинът закрачи по плажа, стиснал готов за стрелба автомат, рухна на пясъка, разтреперана от уплаха. Сети се за Дърк и се запита дали той няма нещо общо с тази суматоха.

Махмуд изчезна в мрака, а другият пазач закрачи нервно пред пленниците. Оглеждаше внимателно плажа, осветяваше с фенерчето и празните седалки на амфитеатъра, но там нямаше нищо. Накрая заобиколи пленниците и застана до самите вълни, за да вижда и тях, и амфитеатъра.

Сам изпъшка, надигна се и успя да седне. Очевидно се съвземаше.

— Как си? — попита Софи.

— Добре съм — отговори той малко завалено. Огледа останалите пленници, сякаш не можеше да проумее какво се е случило, после очите му се спряха на въоръжения пазач и той го посочи с трепереща ръка.

— Кой е този?

— Един от терористите, които ни държат в плен — обясни Софи с горчивина в гласа. И насмалко да се задави, когато погледна и осъзна, че Сам не пита за пазача.

На десетина метра зад пазача една неясна фигура излизаше от вълните. Мъж, висок и слаб, носеше нещо като дълга тояга. Сърцето на Софи едва не изскочи, когато го позна.

Беше Дърк.

Пазачът стоеше с гръб към морето и оглеждаше района около амфитеатъра. Ако се обърнеше, щеше да види приближаващия се Дърк и щеше да го застреля. Софи осъзна, че по някакъв начин трябва да отвлече вниманието му.

— Как… как се казваш? — Гърлото й беше пресъхнало.

Пазачът я погледна учудено. После се изсмя.

— Как се казвам? Можеш да ме наричаш Давид, защото като момчето овчарче се грижа за своето стадо.

Беше доволен от шегата си и гледаше Софи с блеснали очи. Тя се мъчеше да не поглежда покрай него. Дърк се приближаваше все повече.

— Давид, какво ще правите с тези находки? — продължи Софи, за да задържи вниманието на арабина.

— Ще ги обърнем в пари, разбира се — отговори той с кискане. Точно в този момент усети някакво движение зад гърба си, но се обърна твърде късно. Ударът с плоското на лопатата го повали на колене. Дърк бързо я вдигна и го удари пак, този път от другата страна на главата, и го приспа.

— Добре ли сте всички? — попита Дърк, докато си поемаше дъх. От тялото му се стичаше солена вода.

Софи скочи на крака и го хвана за ръката.

— Добре сме, но има още един пазач, преди малко тръгна по плажа ей натам.

— Знам. Пуснах водоструйката, за да го примамя да се отдалечи.

Далечното тракане на генератора спря и издигащата се във въздуха като арка водна струя секна.

— Ще се върне всеки момент — каза Софи.

Дърк бързо огледа пленниците. Сам седеше със замаян поглед, потъналият в кръв агент Рабан се беше облегнал на него. Доктор Хазис лежеше на земята — кракът му беше превързан с накъсана на ивици риза — и като че ли беше в шок. Останалите бяха студенти — три момичета и две момчета, седяха и го гледаха уплашено. Ясно беше, че групата не може да избяга бързо.

Дърк погледна изпадналия в несвяст бандит, после се обърна към Софи:

— Помогни ми да му сваля якето.

Хвана мъжа под мишниците и го вдигна, а Софи му свали черното яке. Дърк бързо извлече бандита зад последните пленници.

— Зарийте му краката с пясък и седнете пред него.

Двамата студенти бързо затрупаха краката на арабина с пясък и седнаха пред него, за да скрият главата и раменете му.

Дърк свали кефията на бандита, нави я около главата си, изтича пред групата и вдигна автомата.

— Връща се — прошепна някой уплашено.

— Иди при другите — каза Дърк на Софи, докато проверяваше оръжието. Беше един от масово произвежданите АК-74, вероятно внесен нелегално от Египет. Дърк беше стрелял с такъв автомат на стрелбището. Увери се, че лостчето за режим на огъня е на автоматична стрелба, и се обърна към групата, сякаш стои на пост.