Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Няма ли да вечеряте? — попита той. — Трапезарията предлага спагети с кюфтенца. — Малко петънце от доматен сос на брадичката му показваше, че вече е опитал гозбата.

— Звучи многообещаващо — засмя се Хазис. — Хайде, Софи, ела да вечеряме.

Тя тръгна с него, като се стараеше да скрие разочарованието си.

— Сам — попита, — готови ли сме за дежурството?

Помощникът й кимна.

— Да. Рабан и Холдер ще пристигнат до час. Казах им, че ще наблюдаваме до полунощ.

— Професор Хазис ни предложи палатка, така че аз смятам да нощувам тук. Ако искаш, може да помолиш момчетата да те закарат.

— Мисля, че ще се възползвам от предложението. Спането на земята вече не ми доставя такова удоволствие, както когато бях на тринайсет — отговори Сам и направи гримаса.

Излязоха от палатката и видяха пред нея Дърк — стоеше с преметната през ръка кърпа като келнер. Софи едва се сдържа да не се усмихне.

— Мисля, че се уговорихме да се срещнем за вечеря — каза той и се поклони.

— О, бях забравила — излъга тя.

Той й предложи ръката си и двамата поеха след Хазис и Сам към откритата столова, но тъкмо преди да влязат Дърк я поведе настрани.

— Няма ли да вечеряме с останалите? — попита тя.

— Не, освен ако не копнееш за спагети от консерва.

— О, не си падам по консерви.

— Значи отиваме в „Кейп Пит“.

Поведе я към брега и тръгнаха по пясъка. Стигнаха до скалиста тераса, която стърчеше в морето, и Дърк изкатери и й помогна да се качи и тя.

— Тук се е издигал римски дворец — обясни Софи, — при едни предишни разкопки бяха открили сграда гръцки колони и голям басейн.

— Мнозина смятат, че е принадлежал на цар Ирод — отговори Дърк, показвайки, че е понаучил нещо за Цезарея.

— Не си спомням тук да има ресторант обаче — подхвърли Софи със закачлива усмивка.

— Намира се точно зад последната стена.

Криволичеха между руините към върха на носа. Веднага след рухналата стена стигнаха до уединен закътано място, откъдето се откриваше прекрасна гледка към морето. Софи се засмя, когато видя хладилна чанта и малка скара с тлеещи дървени въглища.

— Кафето на цар Ирод работи. Надявам се, няма нищо против да хапнем на открито — каза Дърк, дока разстилаше хавлиена кърпа на песъчливата земя. После извади бутилка вино от хладилната чанта и наля две чаши.

— За глупаците. — И чукна чашата си в нейната.

Софи се изчерви и мълчаливо отпи, после се опита да смени темата:

— Какво има за ядене?

— Пресен морски костур, уловен от твоя покорен слуга днес следобед. Печен в зехтин и лимонов сок за гарнитура заведението предлага екологично чисти зеленчуци от кибуца нагоре по пътя. — Той вдигна няколко шишчета, върху които бяха набучени пиперки четвъртинки домат и лук.

— О, наистина извадих късмет, че пасувах за спагетите — отговори Софи.

Дърк сложи шишчетата и нарязания и почистен костур върху скарата и след малко сервира вечерята. Прясната риба и зеленчуците бяха вълшебни и Софи с апетит омете чинията си.

— Беше прекрасно — възкликна тя, докато я оставяше на земята. — Сигурен ли си, че не си главен готвач?

Дърк се засмя.

— О, не, далеч съм от това. Мога да правя само сандвичи, с каквото дойде. Обаче видя ли скара, с удоволствие се залавям за работа.

— Добре се справяш.

Дърк сряза един пъпеш за десерт и докато махаше семките, тя го попита харесва ли работата си в НАМПД.

— Не мога и да мечтая за по-хубава работа. Мога да работя в и около морето из цял свят. Нашите проекти са не само интересни, но и важни за опазването на здравето на нашите океани. Освен това работя в близко сътрудничество със семейството си.

Забеляза как на лицето на Софи се изписа безпокойство, когато спомена „семейство“, и обясни:

— Баща ми е директор на НАМПД. Освен това сестра ми, с нея сме близнаци, също работи в агенцията като океанограф. Всъщност можах да дойда в Израел благодарение на баща ми — освободи ме от един проект за проучване на крайбрежни райони в Турция.

— Професор Хазис каза, че има приятели в НАМПД и че цени високо организацията ви.

— Той също върши много добра работа тук — отговори Дърк.

— Значи времето ти в Цезарея е ограничено?

— Съжалявам, но е така. Още две седмици и трябва да се връщам в Турция.

Подаде й чиния с нарязан пъпеш и каза:

— Окей, сега е твой ред. Как се случи да станеш археолог с пистолет?

Софи се усмихна.

— Ами… още от дете се интересувам от историята и археологията покрай баща ми. Обичам археологията и разкопаването на миналото, но винаги ме е боляло да гледам как нашето културно наследство са разграбва за пари. С работата си в Службата по антиките мога да попреча на това поне мъничко.