Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Ще им се наложи да признаят ролята си.

Докато те си приказваха, Лорън отиде при малката картина, окачена на кадифени шнурове. Лесно беше да се предположи, че това ще е най-популярният предмет в изложбата — портрет на Исус върху дъска, нарисуван от римски художник. Макар да му липсваше умелата ръка на Рафаело или Рубенс, художникът беше успял да създаде впечатляващо реалистичен портрет на човек, склонен към размисъл. Със слабо лице и тъмни коси, човекът имаше впечатляващо излъчване. Причината е в очите, реши Лорън. Маслинените очи, които блестяха от сила и състрадание, сякаш щяха да проговорят.

Лорън разглежда портрета няколко минути, после повика Съмър.

— Единственият известен портрет на Исус, нарисуван от негов съвременник — каза със страхопочитание. — Невероятно, нали?

— Да.

— Повечето римски картини, които са оцелели от онова време, са стенописи, затова един рисуван върху дъска портрет сам по себе си е нещо много рядко. Един от специалистите мисли, че портретът е нарисуван от същия художник, който е създал известните стенописи в Палмира в Сирия. Сигурно е правел фрески в домовете на богаташите в Юдея и си е докарвал нещо допълнително, като е рисувал портрети. Историците смятат, че е нарисувал Христос в апогея на неговото проповедничество, малко преди да го арестуват и да го разпънат.

Проследи погледа на Лорън и също се загледа в лицето.

— Прилича на истински южняк, нали? — попита Съмър. — Човек, който е живял на открито под слънцето.

— Със сигурност няма нищо общо с портретите на Исус, рисувани от средновековните художници, които го изобразяват, сякаш е роден в Швеция — отбеляза Лорън. — Не ти ли прилича на някого? — попита омаяна от образа на мъжа.

Съмър наклони глави, докато оглеждаше още по-внимателно портрета, после се усмихна.

— На кого да прилича? — включи се в разговора и Пит.

— Има черна коса, лицето му е слабо и обветрено като твоето. Прилича на теб. Или по-скоро обратното.

Пит се загледа в картината, после поклати глава.

— Не, очите му не са зелени като моите. А като човек се загледа във фона, той не е по-висок от метър и шейсет и не тежи повече от четирийсет килограма. Освен това между нас има още една голяма разлика — добави Дърк-старши с усмивка.

— И тя е?

— Той е вървял по водата, а аз плувам в нея.

Когато прочетоха присъдата, следобедната горещина беше отминала и слънцето хвърляше дълги сенки върху сградата на Ерусалимския районен съд.

Журналисти изхвръкнаха първи от сградата, за да осветлят обществеността за края на процеса. Търсачите на силни усещания сред присъстващата публика клюкарстваха и обсъждаха изхода на делото, докато си тръгваха. Последни излязоха свидетелите и адвокатите, благодарни, че дългият процес най-сетне е завършил. Липсваше само обвиняемият.

Оскар Гузман нямаше да излезе спокойно от парадния вход. Изведоха го без много шум с белезници и многобройни пазачи от задната врата на съдебната сграда и го вкараха в чакащия полицейски микробус, който щеше да го откара в затвора Шикма, за да започне да излежава присъдата си.

Дърк-младши и Сам Левин се забавиха във фоайето, за да благодарят на прокурорите за добре свършената работа, после излязоха под лъчите на залязващото слънце. Лицата и на двамата бяха мрачни, макар да се долавяше и известно задоволство. Каквато и да беше присъдата, тя нямаше да върне Софи и останалите загинали агенти.

— Петнайсет години за съучастничество в убийството на агент Холдер в Цезарея — каза Сам. — Повече не бихме могли да искаме.

— Това ще му осигури умирачката в затвора — отговори Дърк безизразно.

— С неговото здраве се съмнявам, че ще изкара и година.

— Тогава трябва да побързаш, ако искате да го съдите и за кражба на антики.

— Всъщност вече сключихме сделка с адвокатите му. Въпреки че имахме доказуеми обвинения за търговия с крадени антики и като нищо щяхме да му увеличим присъдата, нямаше да се промени нищо.

— И какво решихте вместо това?

— Всички обвинения ще бъдат свалени, ако ни съдейства за откриване на източниците на крадените предмети в сбирката си.

— Добра сделка — отбеляза с разбиране Дърк.

— И ние сме на същото мнение — отговори Сам, докато слизаха по широките стълби към главния вход на съда. — Това малко ще ни утеши за загубите, които претърпяхме.

— Хубаво е човек да знае, че от тази гадост се е получило и нещо добро — отговори Дърк и стисна ръката на Левин. — Сам, продължавай борбата със злото. Софи би искала да продължиш нейната работа.